Автор: Джинджър Харви, „Политико“
Свободата на движение е един от крайъгълните камъни на Европейския съюз. Когато става въпрос за осигуряване на здравеопазване в най-бедните страни в блока, това също е и проблем. Повече лекари и медицински сестри се местят от една страна в друга, отколкото всяка друга нуждаеща се от висока регулация професия в ЕС, а потоците често тръгват от Изток на Запад, от по-бедните страни от ЕС към по-богатите. „Политико“ анализира данните на Европейската комисия и установи, че преселването на здравните специалисти е особено силно изразено от Източна и Южна Европа. Всъщност тези страни обучават лекари за по-богатите си съседи.
[ad id=“225664″]
Вземете Ингмар Линдстрьом, който е завършил медицинското училище в Тарту в Естония през 2001 г. Всичко, което трябвало да направи, за да удвои заплатата си, било да се премести на 200 километра. Той изкарвал около 600 евро месечно като лекар в Естония, като работел докато учел за докторска степен.
Той изпитвал удоволствие от работата си и харесвал мястото, където живеел. „Но това не плаща всички сметки“, каза той. „Това е основната причина да помисля, че мога да отида във Финландия.“
Просто отвъд залива младите лекари изкарват 2 000 или 3 000 евро месечно – четири до пет пъти повече, отколкото биха могли да направят в Естония – и недостигът на финландски лекари улеснява намирането на работа. „Няколко години след като завърших, 30-40 процента от всеки дипломиращ се випуск се изнася“, каза Линдстрьом.
Обучението на лекарите е дълъг и скъп процес, но не всяка страна може да възнагради абсолвентите си. Разходите за здравеопазване на глава от населението варират драстично в страните от ЕС, от 816 евро годишно в Румъния до над 4 000 евро в Люксембург, Германия и други западноевропейски страни. И така лекарите и медицинските сестри следват парите.
Изследване малко преди присъединяването на Естония към ЕС през 2004 г. – само три години след като Линдстрьом завършва медицинско образование – показва, че повече от половината от естонските 17 749 здравни работници обмислят работа в чужбина. През 2004 г. страната е имала 4 312 практикуващи лекари; от тогава повече от 1800 лекари са кандидатствали за квалификация в чужбина.
През 2011 г. член на Управителния съвет на Естонското дружество за семейни лекари предупреди за бъдеще в страната, в която „няма семеен лекар в радиус от 100 километра“, съобщават местните медии.
[ad id=“225664″]
Естония не е единствената страна, която е изправена пред напускането на своите здравни работници.
Румъния е загубила половината си лекари между 2009 г. и 2015 г. Няколко години след присъединяването на Полша към ЕС повече от 60 процента от учещите в пети и шести курс студенти по медицина планират да работят в чужбина. Словакия има около 15 000 практикуващи лекари, когато се присъедини към ЕС през 2004 г., 3 800 от тях са подали молба за напускане.
Най-тежко засегнати от изселването на лекари и медицински сестри са най-новите членове на ЕС, плюс Португалия и Гърция, засегнати от кризата, сочи анализът на „Политико“ въз основа на данните на Комисията.
Тази миграция на млади специалисти към запада се случва във време, когато средната възраст на един лекар в ЕС се увеличава. Повече от един на всеки трима лекари в ЕС е на възраст над 55 години през 2014 г. До 2020 г. този „пенсионерски връх“ ще означава, че повече от 60 000 лекари – 3,2% от работната сила – ще напускат професията всяка година, твърдят от Еврокомисията.
В някои страни загубата на лекари и медицински сестри вече буди тревога. Например в Румъния 10% от населението съобщава, че остава без медицинска помощ.
Що се отнася до набирането на медицински сестри и лекари от развиващите се страни, се приема, че приемащите държави носят отговорност да не пресушават откъм кадри страните, от които наемат специалисти. През 1999 г. например Министерството на здравеопазването на Великобритания приложи стандартите за „етично международно наемане“, включително списък на развиващите се страни, от които следва да се ограничи подборът на здравни работници.
Списъкът включваше и Хърватия – тя е загубила 570 лекари (5% от общия брой) поради емиграция към ЕС след присъединяването си към блока през 2013 г., както и няколко страни в преговори за присъединяване към ЕС.
ЕС прие и политически документи, в които признава своята отговорност да предпазва някои страни извън ЕС от влошаване на недостига на здравни грижи. Но в рамките на съюза няма такова признание; всъщност Комисията улеснява миграцията.
Процесът на преместване в друга държава от ЕС по традиция е бил остарял за строго регулирани професии, като например лекари или медицински сестри. Кандидатите невинаги са сигурни къде да подадат своите заявления, за да бъдат признати техните документи, изискванията варират в отделните страни, а националните власти често пропускат крайните срокове за отговор на исканията.
Миналата година Комисията стартира програма, която рационализира процеса за някои служители, като го направи онлайн. Чрез уебсайта на Европейската професионална карта професионалистите, работещи в пет от професиите с най-много знания в сферата на вътрешна мобилност в ЕС – медицински сестри, фармацевти, физиотерапевти, агенти по недвижими имоти и планински водачи, могат да видят какво се изисква във всяка страна, да качват своите квалификации и да плащат регистрационна такса. След като страната домакин ги приеме, те могат да се движат и (ако приемем, че отговарят на всички езикови изисквания) започват да практикуват. Ако приемащата страна пропусне срока за отговор, заявката автоматично се одобрява.
