Преслав Ганев разказва за успеха: Два часа на ден, но всеки ден

Беше ми интересно да разбера какво мотивира едно дете днес целенасочено и всеотдайно да работи, да се занимава с математика, да постига успехи. Родителите му безкрайно се гордеят с Преслав. Винаги са го подкрепяли, правят и ще правят всичко възможно, за да върви по избрания път, но никога не са настоявали или изисквали от него да бъде това, към което се е устремил.

Преслав Ганев е ученик от VII“А“ клас в ОУ „Кирил Христов“. Роден е на 1 август 2011 година.

– Преслав, как се запали по математиката?

– Бях в четвърти клас, когато се записах за състезание по математика. На първото нямах медал, но ми стана интересно. Веднага се записах на второ състезание „Математика без граници“ и получих първия си медал – сребърен. Дотогава не се бях занимавал сериозно, освен в часовете, разбира се. И да, наистина се запалих. Усетих, че имам сили да работя и да се състезавам.

– Посещаваш ли курсове, школи по математика?

– Не, не съм ходил на курсове и школи. Дори в момента продължавам основно да работя с моята преподавателка по математика в училище г-жа Йовка Янчева, а веднъж седмично посещавам Центъра за личностна подкрепа и развитие и работя с г-н Любомир Любенов. Миналата седмица бях на финалния кръг на състезанието по финансова грамотност в София. Ходя и на състезания по химия, по физика и астрономия, по история, по география, но математиката е моето нещо. Обичам също много българския език и литературата, както и английския.

– Вече имаш сериозни успехи от национални и международни състезания – златни медали, купа… Миналата година се състезава в Южна Корея. Какво предстои?

– Следващата седмице е поредният кръг от „Математика без граници“. Предстоят квалификации за „Лудовико Ферари“. На 6 април предстоят азиатските квалификации AIMO, WMI. Ще се радвам, ако отново се представя добре, особено след сребърния медал от миналата година. Искам да споделя, че миналата година се случи нещо, което няма да забравя. Знаех, че за семейството ми ще е сериозен проблем участието ми в Южна Корея, защото е свързано с доста средства. Затова бях приятно изненадан и безкрайно благодарен, когато кметът Живко Тодоров ни покани на разговор и Общината осигури заминаването ни на мен и майка ми (няма как да замина без родител), а след това жестът бе направен и за целия ни отбор. Невероятно е да усетиш, че и някой друг, освен преподавателите и близките, цени това, което правиш. И че някой ти дава шанс да вървиш напред и да се реализираш без оглед на това дали семейството ти има средствата да обезпечи доста скъпия път към успеха. Това наистина ме трогна и ми подари вярата, че ако работиш всеотдайно, вратите пред теб могат да се отворят. За мен тази случка е много важна и аз самият също винаги ще се опитвам да помагам, когато мога.  Когато си имал подкрепа, си длъжен да я предадеш нататък.

– Много време и усилия ли ти отнема математиката, за да постигаш успехите си?

– Не. Два часа дневно е моята формула за успех, но всеки ден. Наистина всеки.

– Откъде тази целеустременост в толкова млад човек като теб? 

– Просто имам мечта и работя, за да я сбъдна. Следващата стъпка е тази година да кандидатствам в ПМГ „Гео Милев“ в специалността „Математика и информатика“. Успея ли, продължавам нататък. Трудно ми е да разбера някои от връстниците ми, които сякаш нямат мечти, или пък не разбират, че мечтата няма да се сбъдне сама, ти трябва да я реализираш.

Пожелавам успех на Преслав. Сигурна съм, че той ще реализира не една, а повечето от мечтите си и за пореден път осъзнавам, че върховите постижения във всяка област се правят от малцина – от талантите, притежаващи и характера, нужен за да платиш цената за успеха. А най-важното в масовия образователен цикъл и в семейството, е възпитанието – онова, за което сякаш сме забравили, придавайки по-голяма тежест на „изсипването“ на знания. Но придобиването на знания е индивидуален процес и зависи точно от типа възпитание, качествата на ума и формираната самодисциплина. Браво на семейството и учителите на Преслав!