Преследвани от векове. 8 април и закъснялото признание за ромския Холокост

От 1992 г. насам всяка година 8 април се отбелязва като Международен ден на ромите. Тогава се отдава почит на ромите, станали жертви на нацизма по време на Втората световна война.

Във възпоменанията участват както Организацията на обединените нации (ООН), така и страните от Европейския съюз (ЕС). Предложението да има подобен ден е дело на организацията „Романо юнион“.

В някакъв смисъл това финализира усилия, започнали още в началото на 70-те години на XX век. През 1971 г. в Лондон е проведен първият световен конгрес на ромите, в който участват техни представители от всички континенти.

На този конгрес са поставени фундаментите на световното движение на ромите. То има за цел да се бори за утвърждаване на ромската култура и идентичност. Приети са ромски флаг и химн.

Ромите по време на нацизма

Още от 1937 г. в нацистка Германия започва масовото изпращане на роми в концентрационни лагери. По време на Втората световна война те са подложени буквално на геноцид. Преследването им вече обхваща не само територията на Германия, но и окупираните от нацистите територии, както и съюзни държави на Третия райх.

След приемането от Адолф Хитлер и нацистките управници на т. нар. „окончателно решение“ през януари 1942 г. във Ванзее, ромите стават обект на изтребление през следващите месеци и години заедно с евреите.

На 16 май 1944 г. нацисти влизат в ромската част на лагера Аушвиц в Полша, за да отведат роми към газовите камери. Тогава около 6 000 роми въстават и посрещат войниците с чукове, лопати и кирки. Много от тях намират смъртта си.

През следващите месеци съпротивата им е сломена и те са убити в газовите камери. През ноември 2006 г. бивши концлагеристи организират в Германия възпоменателно събитие. Тогава решават да отбелязват всяка година 16 май като „Ден на ромската съпротива“.

Сред различните изследователи все още има някои разминавания по отношение на точния брой на загиналите по време на Холокоста роми. Бройката обикновено варира между половин милион и милион и половина души.

На практика в края на войната значително намалява ромското население в страни като Чехия, Полша, Хърватия, Германия, Австрия. По-късно едва през 60-те години, след либерализирането на пътуванията от Титова Югославия, много тамошни роми намират препитание в някои от тези държави, както и в Италия.

Преследването на ромите през векове

Нацистката политика срещу ромите има своите прецеденти преди векове. Тя е финал на една дълга поредица от дискриминационни мерки срещу тях в Западна и Централна Европа, както и в други части на континента.

На редица места в Испания, Франция и Германия още през XV, XVI и XVII в. има процеси срещу роми, обвинявани за правене на магии, връзка с дявола и редица други грехове.

През 1492 г. в Испания, по време на провеждането на т.нар. „прочистване на кръвта“, излиза декрет на краля, с който на циганите е заповядано да уседнат на едно място. В противен случай те са заставени да напуснат страната. След 7 години се появява нов декрет, с който на всички роми се заповядва да уседнат в рамките на два месеца. В противен случай онези, които бъдат заловени от властите, ще бъдат наказани със сто удара с камшик.

При извършване на второ нарушение се предвижда да им бъдат отрязани ушите. При трето провинение заловеният е възможно да бъде екзекутиран. През 1612 г. крал Филип II заповядва на всички номади роми в кралството му да напусната страната под страх от грозящо ги смъртно наказание.

И в други страни в Западна и Централна Европа подобни крути мерки срещу ромското население не са рядкост. В Швейцария през 1510 г. ромите са заплашени с обесване, ако бъдат хванати.

Редица декрети във Франция през XVI в. предвиждат всички роми да напуснат територията на държавата. С подобно документи разполагаме от 1504, 1512, 1522, 1530, 1534 и 1539 г. През 1561 г. дори се стига до решение на Орлеанския парламент всички роми да бъдат изтребени.

През 1579 г. в Англия кралица Елизабет I издава специален декрет, заповядващ на ромите в едномесечен срок да напуснат територията на кралството.

Изключително свирепи понякога са мерките срещу ромите и в германоезичния свят. В някои периоди те са избивани в масови мащаби. Много от тях намират смъртта си чрез обесване, заравяни са живи в земята, изгаряни са на клади.

През 1577 г. градската община на Франкфурт взема решение, според което убийството на човек от ромски произход няма да се разглежда като престъпление. На населението е разрешено дори да преследва роми, както се ловуват диви животни.

Още преди това, през 1536 г., и в Дания крал Кристиян III издава декрет, с който заповядва на ромите в определен срок да напуснат територията на кралството.

В Дунавските княжества Влахия и Молдова ромите имат статут на роби на князете, на отделни манастири и на болярите. Този статут е правно регулиран и многократно потвърждаван в законодателството. Ето защо тук ромите са подлагани и на най-свирепи наказания, включително набиване са на кол.

Заради тези преследвания, подобно на евреите, те често бягат към Османската империя, търсейки по-добър живот. Дори и през XIX в. робският статут на около 200 000 роми във Влахия и Молдова се запазва. Те продължават да се продават по пазарите. Едва с Гражданския кодекс на Молдова от 1833 г. ромите вече не могат да бъдат убивани безнаказано.

Малко е известно, че една от последиците от Кримската война и подписания след нея Парижки мирен договор от 1856 г. е, че постановките му задължават двете дунавски княжества да премахнат робството. Със закон от 1856 г. Молдова откупува от собствениците им робите роми и им дава свобода. Окончателно робството в двете дунавски княжества е отменено с конституцията на Румъния от 1864 г.

Каква е ситуацията днес

Днес ромите са най-многобройното малцинство на европейския континент. По някои данни то наброява между 10 и 12 млн. души.

На 27 януари 2011 г. Райхстагът, макар и със закъснение, за пръв път официално отбелязва извършения над ромите геноцид по време на Втората световна война.

В присъствието на тогавашната германска канцлерка Ангела Меркел реч произнася холандският циганин Зони Вайс. Той оцелява от Холокоста и след войната работи като цветар в холандския кралски двор.

Вайс изтъква в речта си как Европа е забравила за геноцида, извършен на ромите през военните години. Германските депутати отдават почит на избитите роми в концлагерите. Улица и спортен център в Берлин са кръстени на роми, които са преследвани по време на Третия райх.

През 2012 г. в България е приета Национална стратегия за интегрирането на ромите до 2020 г. През април 2019 г. тогавашната националистическа коалиция „Обединени патриоти“ обаче представят „Стратегия за ромска интеграция“.

В нея представителите на това малцинство са описани като „асоциални цигани“. В този документ се призовава за специални евгенични мерки по евразийски с ограничаване на броя на децата, които могат да имат ромските жени чрез осигуряване на безплатни аборти за майки от „маргинални общности“.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.

www.svobodnaevropa.bg, · Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036