Четем старите вестници

ПРЕХОДНИЯТ ПЕРИОД И СОЦИАЛНИТЕ ДВИЖЕНИЯ

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Стара Загора” брой 42, 1991 г.
ПРЕХОДНИЯТ ПЕРИОД И СОЦИАЛНИТЕ ДВИЖЕНИЯ
Преходният период е най-важният етап във всяка социална революция. Той е оня исторически момент, в който вземат участие за разрешаване на кризата, в която е изпаднало обществото. В зависимост от външните и вътрешните обстоятелства на страната преходният период може да протече в насилия или в мирни условия. У нас този преход засега се осъществява с мирни средства, а препятствията на неговия път се отстраняват с политически компромиси и диалог. Колко време и докога ще продължи преходът у нас и каква ще бъде неговата цена, ще зависи от политическата култура и икономическата възприемчивост на социалните движения. Какво представлява дадено социално движение? Това е определена част от населението на дадена страна, чието прегрупиране се основава на еднакви или сродни битови условия и икономически интереси. Например селячество, работническа класа, интелигенция, буржоазия, фермери и др. това са такива групи от населението, чиито граници са създадени вследствие на различните отношения към собствеността и особено от неравномерното разпределение на доходите. Поради тези причини социалните групи реагират по различен начин и се превръщат в социално движение, на чиято повърхност, подобно на айсберг, изплуват различните политически партии и обществени организации. Социалните движения стават особено осезаеми и подвижни в периоди на социално сътресение, дълбоки социално-икономически кризи и социални революции. Освен външните фактори, подвижността и динамиката на дадено социално движение се определя още и от неговия вътрешен състав, от неговата социална структура. Това ще рече, че колкото противоречието между подгрупите и слоевете в него е по-голямо, толкова неговата динамика и подвижност са по-очевидни в обществото, по-широко отворено и по-възприемчиво към външната среда. Например интелигенцията. тази социална група обхваща всички трудещи се в страната, които дават духовна продукция и полагат умствен труд. Битовите условия обаче между индивида от висшия ешалон на властта и дребния провинциален чиновник са толкова различни, колкото долината от планината. И обратно – социалната група на селячеството, слабо – подвижна, с мудност, граничеща често с консерватизъм. Следователно мястото и ролята на дадено социално движение в преходния период и социалната революция се определят не само от неговата компактна маса, а преди всичко от неговата възприемчивост на прогресивните изменения и равнището на политическата култура на индивидите. И все пак историческият опит на миналите социални революции, както и сегашният – за преходите в източноевропейските страни, ни сочат релефно три основни фактора, три успеха на мирния преход в нашата страна, удачна мотивация на мобилизиране на социалния потенциал на страната, формиране на гъвкава и подвижна социална структура на населението и позитивна външна политика, ефективно социално управление и управляемост на социалните движения. За мобилизиране на социалния потенциал у нас нашироко е провъзгласена частната инициатива и свобода на предприемчивостта. В резултат на това, масово се организират фирми, сдружения, кооперации, ферми и арендаторски предприятия. Засега те са примитивни и неконтролируеми от държавата нарочно, за да трупат безпрепятствено капитал, защото се счита, че държавната приватизация на собствеността ще коства по-скъпо на страната. Колкото и да е неприятно, утре, когато укрепнат тези фирми и се съединят с техническата интелигенция и умствения труд, ще се превърнат в райска градина за българския бизнес, който рано или късно непременно ще роди новата социална група на бизнесмените, които ще се обособят в така наречените делови кръгове. Колкото и да звучи парадоксално, засега те са носителите на прогреса у нас, но за в бъдеще са сигурни консерватори.
Формирането на гъвкава и динамична социална структура касае провеждането на балансирана и компромисна политика със социалните движения в страната. Като най-ефикасно средство за провеждане на такава политика, опитът на западноевропейската социалдемокрация ни сочи създаването на така наречената социална „среда“. Тя се формира от онези слоеве и групи от всички социални движения, които или не достигат, или се стремят да преминат бариерата на социалната защитеност. Това са дребни чиновници, непреуспели търговци и бизнесмени, пенсионери, студенти, дребни селяни и от свободните професии, полубезработни и прочие – фактически мнозинството от народа и гласоподавателите. Поддържането, грижата и развиването на тази „средна“ класа е абсолютно жизнено необходимо в преходния период. Само тя може да прегради пътя на елитаризиралата се интелигенция, която бърза да монополизира механизма на държавното управление и политическата сфера в страната. А знаем, че монополът е първата крачка към авторитарно управление. Нима бизнесът е с по-скромни аспирации?! Ето защо е необходима, и то абсолютно необходима тази социална „среда“. Чрез нея демократичните правителства не само водят политика на диалог и компромиси със социалните движения и техните политически партии, но всеки момент могат да преградят пътя на най-запалените глави на консерваторите. И все пак за успеха на мирния преходен период най-важният фактор си остава управлението на социалната система като цяло и управляемостта на социалните движения поотделно. Тук господства принципът – ежедневен анализ на ситуацията в страната, подробни сведения за настроението на народните маси, наблюдаване посоката на социалните движения, диалог с политическите сили, гъвкавост и компромиси при нужда. Това е необходимо и наложително не само за борба със спекулата, бюрокрацията и престъпния свят, а най-вече за спиране на непрекъснато деградиращото обществено производство и стопански хаос – рецидив на социална революция. Нашият народ за пръв път в своята нова история прави социална революция без чужда помощ и чужди схеми. Да се надяваме, че тъжното минало и десетилетните патила са го научили най-после сам да си свършва работата.
Атанас ТИШЕВ

Б.Р. Тъй като статията изразява мнението на автора, редакцията е готова да публикува и други становища по този въпрос.

Ваня Русева

Share
Published by
Ваня Русева