Пречисти самовнушението за вина

Денят ми вчера ме натовари с много негативни емоции и ме подложи на голям стрес.

[ad id=“225664″]

Всъщност денят не е виновен, аз сама си причиних всичко това. От известно време, повече от седмица усещах някаква  неприятна миризма при отваряне на вратата и влизане в колата. Няколко пъти гледах под седалките и в багажника, но не открих нещо, от което да идва лоша миризма. Всеки път решавах, че е от градската канализация, докато най-сетне вчера погледнах и под колата. Трудно ми е да си отговоря на въпроса защо не съм го направила по-рано, но това, че отдолу имаше мъртва животинка, ме остави без дъх.

Веднага закарах колата до автомивката и днес си я взех измита отвън и отвътре. Момчетата на автомивката казаха, че е било котенце. Снощи си поплаках повечко и сега си плача. Обичам котки, имам си и домашна глезанка.

Не разбирам как се е случило. Не съм удряла животно с колата, но пък ако съм го направила и не съм разбрала, може би е още по-лошо.

Какво да направя, за да преодолея по-бързо стреса? Поисках прошка от котенцето, но това дали е достатъчно? Какво още да направя за колата? Какво е въздействието върху хората, които са пътували с мен в колата, докато мъртвото котенце е било отдолу?

[ad id=“218001″]

Алена отговаря:

През последните месеци постоянно се сблъсквам с такива истории, неочаквани и необичайни за хората, на които се случват, но при теб, за радост, разбира се, негативно тълкуване от случката няма. Човешко е да се притесниш, но си натоварила психиката си ненужно. Не си виновна за случилото се и не бива да си слагаш вина. Не си ударила животинката, защото ако го беше сторила, тя нямаше да е на мястото, на което си я открила. Приеми, че котето се е скрило под колата, докато е бягало от куче, което все пак го е достигнало и оставило там, където го е нахапало.

След като колата е измита и няма следа от миризмата, можеш да я снимаш и да й направиш изчистване, както и на твоя снимка само за 10 дни с яйце по познатия ти метод от книгата ми „Настоящето е само ден“.

Така ще изчистиш и стреса от себе си, но отново повтарям – не бива да си слагаш вина на сърцето и душата. Не си навредила по никакъв начин и на хората, които са пътували с теб в колата.

Автор: Светлана Тилкова – Алена