Долната камара на британския парламент одобри принципно въвеждането на нова визова точкова система от догодина, която ще важи и за европейските граждани. За да получат трудова виза, те ще трябва да имат предложение от работодател със заплащане минимум 25 600 лири на година, да владеят добре английски език и да работят в сектори с недостиг на работна ръка.
Обсъждането на законопроекта премина при разгорещени спорове, тъй като ще засегне сектори, които традиционно разчитат на източноевропейци за тежка и по-нископлатена работа – медицински сестри, работещи в старчески домове и ферми, сред които и много българи.
Опозицията призова правителството да преосмисли системата, преди да я въведе окончателно, тъй като епидемията от коронавирус е показала колко са необходими и по-малко платените работници в здравеопазването и социалните грижи. Не може в четвъртък вечер да излизате и да им ръкопляскате, че се борят с епидемията, и в понеделник да им казвате, че не са добре дошли в тази страна, каза Ник Томас-Симъндс, депутат от Лейбъристката партия. Той нарече голямо лицемерие случващото се спрямо 180 000 европейци, които работят в здравеопазването на Англия и Уелс.
Междувременно принц Чарлз призова англичаните да се включат в правителствената инициатива за създаване на “сухопътна армия” за събиране на реколтата по примера на британските жени по времето на Втората световна война. В специално обръщение от градината си той заяви, че последните месеци са показали, че храната е ценна и не може да се приеме за даденост.
Заради епидемията повечето от българите и румънците, които са 90% от трудещите се в английски ферми, отказаха да пътуват това лято до Великобритания. В момента се търсят около 70 000 сезонни работници.
След призив към останалите без работа англичани да излязат на полето около 30 000 заявиха интерес, но по-малко от двеста го направиха. Стотици се оплакаха от твърде тромавата система за кандидатстване, изискваща да изпращат няколко видеоклипа с отговори на въпроси защо са мотивирани да работят тази работа. Освен това мястото на труд било отдалечено от техните домове, което означавало да живеят на каравани и да плащат за тях, както правят чуждите работници.