Categories: НовиниСвободна Европа

Пристрастен съд и нарушена свобода на изразяване. Журналистът Росен Босев осъди България в Страсбург

Българският съд е нарушил правото на справедлив процес и правото на свободно изразяване на журналиста Росен Босев, който през 2019 г. беше осъден за клевета по частно наказателно дело. Това констатира Европейският съд по правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ) в свое решение по жалба на Босев, който тогава работеше за „Капитал“, а в момента е в АФП.

Според адвоката му Александър Кашъмов това решение е знаково за България, защото посочва два системни проблема, свързани липсата на достатъчно гаранции за независимостта на съда и за свободата на словото. През последните години случаят с Босев нееднократно беше посочван като пример за натиск над медиите от редица международни организации, като Съвета на Европа и Репортери без граници.

Произнасянето на европейските магистрати идва пет години, след като състав на Софийския градски съд (СГС), председателстван от Петя Крънчева, окончателно осъди журналиста за клевета. Това стана по дело, заведено от бившия председател на Комисията за финансов надзор (КФН) Стоян Мавродиев.

При разглеждането на делото съдия Крънчева отхвърли искания на Босев и защитата му за нейния отвод заради съмнения в безпристрастността ѝ. Те бяха провокирани от обстоятелството, че журналистът нееднократно е критикувал работата на Крънчева в свои публикации в миналото.

Тъй като решението на СГС по казуса се явяваше последна съдебна инстанция, журналистът нямаше друг избор, освен да подаде молба до тогавашния главен прокурор Сотир Цацаров. Той можеше да поиска преразглеждане на делото в съда, но отказа да го направи. Така Босев стигна до Страсбург.

Сега ЕСПЧ приема, че участието на Крънчева в процеса е достатъчно, за да се обоснове заключението, че „формирането на решението на съда в град София не представлява „безпристрастен съд “ по смисъла на член 6 § 1 от Конвенцията [за правата на човека]“. Според европейските магистрати това нарушение води след себе си и второ – на правото на свободно изразяване на Босев.

Съдът в Страсбург присъжда на журналиста обезщетение от 511 евро, с които да покрие сумата по глобата, на която е осъден по иска на Мавродиев, както и други 3000 евро – за морални щети. България ще трябва да плати и разходите за адвокат на Босев в размер на 3013 евро.

За какво беше осъден Босев

През 2013 г. тогавашният председател на КФН Мавродиев беше призован като свидетел по делото за пране на пари от наркотрафик срещу Евелин Банев – Брендо, но пропусна две заседания на съда, представяйки болничен лист. В негово отсъствие обаче стана ясно, че подписът му стои върху пълномощни на подсъдимата заедно с Брендо Десислава Дишлиева и Владимир Дишлиев – баща на убития ѝ мъж Константин Дишлиев. Тази информация беше огласена първо от „Дневник“.

През 2015 г. КФН наложи глоби на фирмата издател на „Капитал“ и „Дневник“ – „Икономедиа“, които впоследствие съдът отмени като незаконни.

По този повод Босев и негови колеги дадоха серия интервюта, в които разкритикуваха действията на ръководената от Мавродиев комисия като мотивирани от неговите лични интереси. В отговор той заведе дела за клевета срещу изпълнителния директор на „Икономедиа“ Галя Прокопиева и журналистите от „Капитал“ Десислава Николова и Росен Босев.

Делата срещу Прокопиева и Николова завършиха в тяхна полза, но Босев се оказа осъден на две инстанции. Съдиите приеха, че той е наклеветил Мавродиев с две конкретни твърдения пред Нова телевизия:

„Стоян Мавродиев използва КФН, за да репресира „Капитал“ и „Дневник“;
„Г-н Мавродиев има отношение към схемата за пране на пари, по която подсъдим е Евелин Банев. Чрез свои действия той е улеснил изпирането на сума, придобита от наркотрафик“.

В същото време Босев обаче беше оправдан за друг свой коментар, с който в същото интервю припомняше, че „в едно от съдебните заседания стана ясно, че г-н Мавродиев – неговите подписи, присъстват по пълномощни за офшорни дружества, през които са минавали сумите, които са били изпрани от трафик на наркотици“.

Така се оказа, че съдът едновременно приема за верни фактите, посочени от журналиста, но го осъжда за извода, който той прави на базата на същите тези факти.

Именно това беше и едно от основанията, с които адвокатката на Босев Даниела Доковска сезира Цацаров с молба да поиска възобновяване на делото. Самият Цацаров също многократно е бил обект на критични публикации от страна на журналиста. Затова не беше изненадващо, че вече бившият главен прокурор не уважи молбата му.

Как се разви делото в Страсбург

Официалната позиция на България в рамките на делото в ЕСПЧ е, че няма никакви данни, които да подкрепят съмненията на Босев в безпристрастността на съдия Крънчева.

По отношение на публикациите на журналиста срещу Крънчева българската държава заявява, че „няма връзка между критиките, отправени към съдия П. К. във въпросните статии и предмета на спора, който тя е призована да разгледа в случая“.

Представителят на България твърди още, че „безпристрастността на съдията се доказва от факта, че решението на Софийския градски съд само потвърждава това на първоинстанционния съд относно нарушението, извършено от жалбоподателя“.

ЕСПЧ обаче анализира съдържанието на статиите на Босев по отношение на съдия Крънчева. В тях той представя данни за забавени от нея популярни дела и датиране на решения със задна.

В крайна сметка европейските магистрати, преценяват, че „при конкретните обстоятелства по делото жалбоподателят може да има обективни и основателни съмнения относно безпристрастността, с която П. К. ще упражнява функциите си в контекста на разглеждането на жалбата, която е подал срещу постановената присъда от първоинстанционния съд“.

След това ЕСПЧ отбелязва, че българското законодателство предвижда съдията сам да се произнася по исканията, отправени за неговия отвод. Посочва и, че по делото срещу Босев няма предвидена трета инстанция, която би могла да ревизира решението на Крънчева.

„Съдът заключава, че формирането на решението на съда в град София не представлява „безпристрастен съд“ по смисъла на член 6 § 1 от Конвенцията. Следователно е налице нарушение на този член в настоящия случай.“

Европейският съд потвърди и другата част от жалбата на Босев – че в случая има нарушение и на член 10 от Европейската конвенция за правата на човека, който гарантира правото на свободно изразяване.

Според ЕСПЧ, след като делото срещу журналиста не е било разгледано от безпристрастен съд, „ограничението, наложено върху правото на свобода на изразяване на жалбоподателя, защитено от член 10 от Конвенцията, следователно не е придружено от ефективни и адекватни гаранции срещу произвол“.

„Съдът счита, че осъждането на жалбоподателя представлява намеса в упражняването на свободата на изразяване от засегнатото лице, че тази намеса е била „предвидена от закона“ и е преследвала „легитимната цел“ за защита на репутацията или правата на други, но счита, че намесата не е била „необходима в едно демократично общество“ по смисъла на член 10 § 2 от Конвенцията“, обобщава ЕСПЧ.

„Две големи язви“ на българското правосъдие

Според адвокат Александър Кашъмов, защитавал Босев в Страсбург, това съдебно решение е знаково за България, защото разкрива „две големи язви“ на правосъдната система в страната. По думите му това са системният проблем със свободата на словото и липсата на гаранции за безпристрастността на съда.

„Тази комбинация от нарушения – на член 6, за правото на безпристрастен съд, и на член 10 от Конвенцията, за правото на свободно изразяване, и то точно в частта за правото на защита, много рядко се среща изобщо в практиката на Съда в Страсбург, не само за България, но и въобще“, коментира Кашъмов пред Свободна Европа.

Обикновено ЕСПЧ установява само нарушено право на свободата на изразяване, дори да констатира проблем и при защитата на жалбоподателя пред съда, добави адвокатът.

„Фактът, че тук е установил отделно нарушение на член 6 за правото на безпристрастен съд според мен показва изключителната значимост, която самият съд ЕСПЧ е придал на този случай, както и изключително ниското ниво на защита, което българската правосъдна система предлага в тези казуси“, каза още Кашъмов.

На този фон съдия Петя Крънчева продължава да се радва на благоразположението на Висшия съдебен съвет, въпреки че през годините срещу нея имаше няколко дисциплинарни производства за забавени дела. Всички те завършиха без наказания. В момента тя дори е сред одобрените съдии, които могат да разследват главния прокурор по новоприетия от парламента механизъм.

Arhiv