Една кратка и мъдра притча за двата противоположни начина на мислене, които всъщност определят целия ни живот – дали ще изберем щастието, светлината и красотата или тъмнината и мръсотията от заобикалящия ни свят.
[ad id=“225664″]
Живеели мухата и пчелата на една горска поляна.
Попитали мухата дали наоколо има цветя и тя отговорила:
– Не, никакви цветя не съм виждала тук. Тук е пълно с тор и мръсотия. – отговорила мухата и започнала да изброява всички нечистотии, на които е попадала.
Тогава попитали пчелата дали в околността има някакви боклуци и мръсотия, а тя отговорила:
– Мръсотия? Не, няма такава на нашата поляна. Тук е пълно с прекрасни и благоуханни цветя.
Така е и с хората. Ние намираме това, което търсим. И виждаме това, което искаме да видим. Някои в най-красивата цветна градина, ще намерят едно нечисто място и ще седнат на него. Други – в блатото ще открият лотосов цвят и ще съзерцават красотата му.
[ad id=“263680″]
Когато сме негативни, озлобени и гневни, ние виждаме само негативизъм в заобикалящия ни свят, прегръщаме го и превръщаме живота си в планина от негативизъм и нещастие.
Когато сме позитивни, оптимистични и ведри, и в най-тежката и неприятна среда, ще намерим нещо красиво и въодушевяващо, което ще изпълни деня ни с красота и щастие.
Ние избираме дали да живеем като мухата или като пчелата.
Притчата е част от сборника „ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА. 150 ПРИТЧИ ЗА ИЗКУСТВОТО НА ЖИВОТА„, издателство Гнездото
