Днешният ден е много специален. Днес по традиция е денят на прошката. А прошката? Прошката е нещо много сакрално…
Тя е висша форма на любов, и то преди всичко любов към себе си. Защото да простиш, означава да се освободиш от злобата и да намериш душевен мир. Прошката ни прави по-добри, а ние пък правим света около нас по-добър.
[ad id=“225664″]
Затова, приятели, решихме да споделим с вас една специална част от Библията – Притчата за блудния син. Тя ни учи на това колко велика е прошката и на това, че щастие е не само да бъдеш простен, щастие е и да простиш…
„Имало едно време един човек с двама сина; и по-младият от тях рече на баща си: татко, дай ми дяла, който ми се пада от имота. И бащата им разделил имота.
Не след много дни, младият син, като събра всичко, отиде в далечна страна, и там прахоса имота си като живееше разпътно. А след като разпиля всичко, настана голям глад в оная страна, и той изпадна в нужда.
И отиде та се представи у едного от жителите на оная страна, а той го прати по земите си да пасе свине; и той бе петимен да напълни корема си с рожкове, що свинете ядяха, но никой не му даваше.
А той като дойде в себе си, рече: колко наемници у баща ми имат в изобилие хляб, а пък аз от глад умирам! Ще стана и ще отида при баща си и ще му река: татко, съгреших против небето и против тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син; направи ме като един от наемниците си.
[ad id=“236993″]
И стана, та дойде при баща си.
И когато беше още далеч, видя го баща му, и му домиля; и като се затече, хвърли се на шията му и го обцелува. А синът му рече: татко, съгреших против небето и против тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син.
А бащата рече на слугите си: изнесете най-хубавата премяна и го облечете, и дайте пръстен на ръката му и обуща на нозете; па докарайте и заколете угоеното теле: нека ядем и се веселим, защото тоя мой син мъртъв беше и оживя, изгубен беше и се намери. И взеха да се веселят.
А по-старият му син беше на нива; и на връщане, като наближи до къщи, чу песни и игри; и като повика едного от слугите, попита: Що е това? Той му рече: брат ти си дойде, и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав.
[ad id=“236999″]
Той се разсърди, и не искаше да влезе. А баща му излезе и го канеше. Но той отговори на баща си и рече: ето, аз толкова години ти служа, и ни веднъж твоя заповед не престъпих; и мене никога дори козле не си дал, за да се повеселя с приятелите си; а като дойде тоя ти син, който прахоса имота ти с блудници, за него ти закла угоеното теле.
А той му рече: чедо, ти си винаги с мене, и всичко мое е твое; а трябва да се зарадваме и развеселим за това, че тоя ти брат мъртъв беше, и оживя, изгубен беше, и се намери.“ (Лука 15:11-32).
beu.bg
