[ad id=“263680″]
Случило се така, че реката придошла и наводнила близката къща. Стопанката решила да отседне при старицата. Знаела, че тя няма да я отпрати. Така и станало. А когато дошло време да си тръгва, старицата ѝ подарила няколко топли завивки.
– Вземи ги – рекла, – ще са ти нужни.
Стопанката на наводнената къща благодарила, но не се стърпяла и попитала:
– Защо винаги се раздаваш за хората? Ти самата не си никак богата, така ще я докараш до просяшка тояга. А има хора, които не ценят доброто, което правиш за тях.
[ad id=“225664″]
– Не ме мисли мен – отвърнала старицата, – колкото повече давам, толкова повече си пълня душата. А дали хората го оценяват или не, не е моя работа. За мен е важно душата ми да е сита, а не стомахът.
Това е моето лекарство срещу всичко.
Източник: gnezdoto.net
Използвали био бои заради атаки от еколозите...
Той определя различни правила за двама ви...
Белград дърпа конците, посочи експертът...
Габриела Маринова от IXв клас на СУ "Максим Горки" спечели сребърен медал на Световното…
Ваксината AstraZeneca беше изтеглена от употреба...
"Гордея се, че има политиците в тази община, които изпълняват своите обещания"...