По официални данни на украинските власти от 24 февруари 2022 г., когато Русия започна войната, до момента от Украйна са депортирани 19 505 деца. И това са само официално регистрираните случаи – когато родител, настойник или свидетел на депортирането на дете е съобщил за това на Националното информационно бюро на Украйна.
Украинските правозащитници твърдят, че „стотици хиляди“ деца са принудително изведени от Украйна. Никой не ги е попитал дали искат това. Повечето от тях са отведени от Мариуполска, Херсонска, Харковска и Киевска област.
Според украински правозащитници и служители руските военни са започнали да извеждат деца от Украйна още през март 2022 г.
Около 100 институции са били използвани от руските власти за настаняване на деца от Украйна. Сиропиталищата и училищата интернати в много руски региони са препълнени. По тази причина се търси възможно най-бързо настаняване на депортираните деца в руски семейства. Изискванията на органите по настойничество и попечителство към потенциалните осиновители са занижени. Процедурата за признаване на украинските деца за „изоставени“ е много опростена, а намирането им в Русия е много трудно за техните близки.
Досега по официални данни в Украйна са върнати само 371 деца.
Депортирането на украински деца в Русия е военно престъпление според ООН, ПАСЕ и ОССЕ, които се противопоставят на осиновяването на деца в Русия. На 17 март 2023 г. Международният наказателен съд (МНС) издаде заповеди за арест на президента на Русия Владимир Путин и омбудсмана по правата на детето Мария Лвова-Белова по подозрение в извършването на това престъпление.
През юни 2022 г. Елеонора Федоренко – съветник по правата на детето на ръководителя на Донецката народна република (ДНР) Денис Пушилин, му изпраща докладна записка. В нея се предлага децата без родители да получат статут на „изоставени“ в рамките на 10 дни, показва разследване на проекта „Система“.
Алгоритъмът, предложен от Федоренко, има за цел да „узакони“ съществуващата практика: в продължение на 10 дни органите на вътрешните работи на ДНР издирват родителите или законните представители на децата, които се намират в окупираните от Русия украински територии. Ако не ги открият, издават удостоверение на органите по настойничество, в което се посочва, че „не са намерени“.
Според Федоренко тези 10 дни са достатъчни и предложената процедура е необходима „единствено в интерес на децата“.
От администрацията на ръководителя на ДНР не отговарят на запитване на „Система“ по този въпрос. Но има поне един случай, който доказва, че деца с живи родители бързо са били признати за изоставени.
Много украински семейства се оказват разделени по време на т.нар. етап на филтриране. Всички украинци, които влизат в Русия, са подложени на тази процедура: разпити, обиски, претърсване на телефони и социални мрежи, търсене на всякакви данни за възможни връзки с украинските служби за сигурност. Украинците, които са заподозрени в това или просто са смятани за „ненадеждни“, не се пропускат. Тези хора се изпращат във филтрационни лагери – т.е. в колонии в контролираните от Русия територии.
Украинската служба на Радио Свобода описва случая на Евгений Межевой. Преди войната той и трите му непълнолетни деца живеят в Мариупол. След началото на пълномащабната инвазия те опитват да напуснат града, но Евгений е задържан на руската граница и изпратен във филтрационен лагер в село Еленовка за месец и половина.
В това време децата му са прехвърлени в санаториума „Поляни“ край Москва. Когато Межевой е освободен, тръгва да ги търси. Успява да се обади на сина си. Момчето разказва, че на него и по-малките му сестри в Русия настойчиво са им предлагали да отидат във „временно семейство“. Два дни след това телефонно обаждане мъжът, с помощта на доброволци, успява да ги прибере.
„Система“ разполага със списък на непълнолетните, изпратени в лагера „Поляни“, изготвен от Държавната служба по въпросите на семейството и децата в ДНР. В него статутът на децата на Межевой е „оставени без родителска грижа“. С други думи, самите руски власти са оставили децата на Межевой без родителска грижа и на това основание са се опитали да ги прехвърлят в руски семейства.
Украинската страна идентифицира пет сценария, според които децата са депортирани в Русия, каза Дария Герасимчук, упълномощена от президента на Украйна за правата на децата, пред Система.
Първата категория включва деца, чиито родители са загинали по време на войната. В този случай децата не биват оставени при близките си – руските военни ги отвеждат.
В същия сценарий украинската страна включва и депортирането на „изгубени деца“ (които по някаква причина са загубили връзка с родителите си) и бездомни. Заедно те формират най-голямата категория деца, депортирани от Украйна в Русия.
Втората категория са деца, които са били отнети от семействата си. Правозащитниците дават като пример историята на 16-годишния Сергей, който губи родителите си малко преди началото на войната и живее с по-голямата си сестра близо до Мариупол. След като градът е окупиран, руските военни отвеждат момчето. В Русия то е осиновено, но не иска да живее в приемното семейство. Осем месеца по-късно успява да се върне в Украйна – депортиран заедно с още 15 деца, които също като него са били отнети от роднините си.
Трета категория са деца, чиито родители са във филтрационни лагери, а самите те – изпратени в болница или лагер.
Четвъртата категория са деца, заминали „за възстановяване“ в руски лагери. Правозащитниците отбелязват, че често родителите са принудени да изпращат децата там: поради факта, че е опасно да се живее в много населени места, а понякога е просто трудно заради липсата на инфраструктура – хората нямат възможност за пътуване дълбоко в Украйна. Често обаче руските власти не връщат децата обратно.
В края на март 2023 г. в Украйна са върнати 17 деца, които през есента са напуснали областите Херсон и Харков за „възстановяване“ в лагер в Крим. Служители на организацията „Спасете Украйна“ научават за възможни случаи на насилие там – момче разказва, че в руския лагер деца, които са казали нещо в подкрепа на Украйна, са бити с желязна пръчка, а момиче споделя с правозащитниците, че учител в лагера я е ударил, защото се разхождала повече от пет минути.
Петата категория включва деца от интернати, които обикновено са извеждани веднага след окупиране на селището.
Алина живее в Херсон със съпруга си и двамата си сина – 4-годишния Серьожа и 14-годишния Андрей (имената им са променени). По-големият е в осми клас в спортно училище с профил футбол. На 22 февруари 2022 заминава на състезание в Лвов и трябва да остане там една седмица. Остава обаче два месеца.
„На 24-и в 5 часа сутринта ме събуди телефонно обаждане от леля ми, която живее в Киев: „Обстрелват Киев. Ти спиш ли?“ – спомня си Алина.
Семейството на Алина е спяло – тогава звуците от стрелба и експлозии в частта на Херсон, където са живеели, са били приглушени: руските войски са марширували към града.
Още на 25 февруари Антоновският мост в Херсон е взет под контрол от руските сили, а на 1 март войските влизат в града.
Алина не може да вземе сина си от Лвов заради постоянния обстрел. Затова семейството започва да се обажда на доброволци в Лвов и да ги моли да помогнат с храна и дрехи на момчето, което е в хотел с треньора и съотборниците си.
Но беше много страшно – конвоите с коли бяха бомбардирани
„Търсехме човек, който да отиде там и който да го доведе. Но беше много страшно – конвоите бяха бомбардирани“, разказва Алина.
Чак в края на април успяват да намерят шофьор и превоз. Пътуването до Херсон отнема два дни, вместо обичайните 15 ч., за да бъдат избрани пътища, които не са под обстрел.
Лятото минава, но в края на септември в Херсонска област руските окупационни власти провеждат референдум за „обединение с Русия“. Край града започва стрелба, училището не работи. Тогава директорът предлага да пратят децата в оздравителен лагер в анексирания от Русия още през 2014 г. Крим.
Изпращат Андрей в лагера „Дружба“. Децата трябва да се върнат на 17 октомври. Но в средата на октомври организаторите на екскурзията пишат в чата за родители във Viber, че децата могат да останат в лагера още една седмица. Родителите, които са против, трябва да подпишат молба. Алина е сред тях. Малко по-късно получава съобщение: „При вас има война, тук е безопасно“. На родителите, които са недоволни, е казано да отидат сами до Крим.
Алина и съпругът ѝ започват да събират пари, за да пътуват. Но на 11 ноември Антоновският мост е взривен, а това е най-лесният и кратък път от Херсон до Крим – само 5 часа с кола. Така за тях става почти невъзможно да върнат детето си – изчисляват, че ще им трябват 2000 долара дотам и обратно. Започват да търсят доброволци и намират организацията „Спасете Украйна“.
Оттам помагат на Алина да си извади паспорт и да си купи билети. Заедно с още 13 майки тя пътува към Андрей: първо до Киев, оттам до Полша, после до Беларус, до Русия и накрая в Крим. Пътуването отнема седмица. Децата от Украйна са в различни лагери и автобусът с майките ги обикаля един по един. Връщат се в Херсон по същия начин – за още седмица.
В същото време руските власти често посочват защитата на правата на децата като една от най-важните задачи на държавата. През 2023 г. Путин подписва указ, с който одобрява цялостна стратегия за сигурност на непълнолетните, припомня Current time.
В действителност от самото начало на пълномащабното нахлуване в Украйна руските власти брутално потискат критиките към него не само на възрастните, но и на децата в собствената им страна.
Най-известната история е тази на семейство Москалеви. През пролетта на 2022 г. шестокласничката Маша рисува антивоенна картина в час по изобразително изкуство в училището си в град Ефремов в Тулска област. Директорът се обажда в полицията, момичето е отведено в участъка, бащата, с когото живее, е разпитан, а домът им е претърсен.
„Ще откаже момичето от политиката и антипропагандата“
По-късно срещу мъжа е образувано наказателно дело за „дискредитиране на армията“ – за антивоенни коментари в социалните мрежи. Осъден е на 2 години затвор. Маша първоначално е настанена в рехабилитационен център, тъй като е загубила връзка с майка си и няма други роднини. В крайна сметка майката е издирена. Тя обещава, че „ще откаже момичето от политиката и антипропагандата“.
По данни на OVD-Info само между 24 февруари 2022 г. и април 2023 г. в Русия са задържани най-малко 565 непълнолетни. Много от тях са били отведени в полицейски участъци, където са били разпитвани без присъствието на родителите им. Според правозащитниците това е нарушение на закона.
Варя, ученичка от Некрасовка, е била разпитвана заради аватара си със „Света Джавелина“ (на името на канадски противотанкови системи Javelin, с които беше снабдена украинската армия) и дискусиите в училищен чат, когато е била само на 9 години.
Полицаи са нахлули в дома на шестокласник от Москва, след като изразил мнението си в час по история, където учителката говорела за войната с Украйна. Третокласник от Звенигород е бил извикан в полицията заради лозунга „Слава на Украйна“ в училищен чат. Момчето е било издадено от бащата на свой съученик.
В Санкт Петербург 17-годишна ученичка е задържана и призната за виновна по същия член за антивоенен надпис „Санкт Петербург и Мариупол – побратимени градове“. В Нижни Новгород 16-годишен е глобен, защото по време на разговор в училищния коридор казал, че ако бъде призован, ще се бие на страната на Украйна.
Освен това от февруари 2022 г. срещу непълнолетни са образувани най-малко 41 наказателни дела, повечето от които за палежи на центрове за набиране на военнослужещи, според OVD-Info. В момента 14 души се намират в следствен арест. Трима вече са осъдени.
Така например ученичка от Казан е осъдена на две години условно по дело за палеж на център за набиране на военнослужещи с два коктейла „Молотов“. Въпреки че бутилките не достигат до сградата и се запалва само тревата.
Съдът в Череповец постановява година и половина условна присъда на двама ученици по същото обвинение.
С пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна властите започват и идеологическа пропаганда в образователната система. Училищата получават учебни помагала с инструкции как да разказват на учениците за войната. Учителите са принудени да провеждат специални уроци по обществени науки за учениците от 7 до 11 клас. Преподавателите трябва да преразкажат аргументите от речите на Путин за причините за т.нар. специална военна операция, както в Русия наричат войната, и да осъдят призивите за антивоенни действия.
През септември 2022 г. в училищата започват да се провеждат „Разговори за важните неща“ – уроци, насочени към възпитаване на патриотизъм. А в учебната програма по история е включен пълен раздел за „специалната военна операция“.
Здравейте, доблестни войници от руската армия!
В същото време стартира акцията „Писмо до войника“ – учениците са принудени да пишат писма в подкрепа на военнослужещи. Учителите трябва да проверят съдържанието им, което е по шаблон. „Здравейте, доблестни войници от руската армия! Където и да служите: в танковите, въздушните, сухопътните сили, ние се радваме, че служите и защитавате нашата Родина“, гласи той.
Ако детето напише друг текст, може да си навлече неприятности. Жителка на Екатеринбург разказва, че синът ѝ е бил извикан на разговор, след като в писмо до военните написал: „По-добре да умреш, отколкото да станеш убиец“.
С началото на мобилизацията през септември 2022 г. учениците са призовани и да събират колети за фронта. Например в училище 164 в Санкт Петербург децата са приканени „да се включат в кампанията „Колет за войника“ и да донесат в училището определени предмети – черни чорапи, шампоани, сапуни, мокри кърпички, паста за зъби, четки, самобръсначки, термобельо, пакетчета чай, кафе, лекарства и дори дамски превръзки – вместо стелки за обувки.
В някои региони учениците са принудени сами да изработват вещи за армията. Например в Сизран учениците шият колани, а в Иркутска област плетат чорапи, ръкавици и жилетки.
Освен това в училищата все по-често канят да говорят войници, които са се сражавали в Украйна. Често наемници от частната армия на Евгений Пригожин – „Вагнер“, стават „почетни гости“. През март 2023 г. един такъв говори пред десетокласници в московски училища и рекламира договорите с армията за фронта.
През 2024 година Стара Загора се раздели с няколко изтъкнати личности, оставили дълбок отпечатък в…