Пробивът. Проблясъци и надежди в напредъка на Украйна
Пейзажът между украинските села Роботино и Вербове, в южната Запорожка област на Украйна, представлява открити и равни правоъгълни земеделски полета. В момента те са осеяни с артилерийски кратери и нарязани от шрапнели дървета. Земята е раздрана от редици от изкуствени ровове, тунели, пирамидални бетонни блокове, наречени „драконови зъби“, и безброй противотанкови и противопехотни мини.
Те са известни като „линиите на Суровикин“ – трипластова отбрана, наречена на руския генерал, който нареди изграждането им миналата година, за да осуети всяко украинско усилие да пробие и да се опита да надхитри руските сили по 1200-километрова фронтова линия.
Три месеца след най-голямата си контраофанзива в 18-месечната руска инвазия, Украйна е готова за малък, но важен напредък, който се превръща в крайъгълен камък на бойното поле близо до Орихив.
Пробивът на цялата линия Суровикин извън Вербове би означавало превземане на селото и разширяване на зоната на контрол, която украинските сили създадоха на юг от Роботино. Населеното място беше превзето на 28 август.
Така украинските сили могат да достигнат ключовата магистрала от Орихив до Роботино и след това да се придвижат 20 км на юг към Токмак. Градът е железопътен възел и важен кръстопът.
Стигнат ли до Токмак, украинските войски ще са достатъчно близо, за да ударят Мелитопол – голям крайречен град, разположен на още 50 километра по на юг. Те ще застрашат и крайбрежната магистрала, която руските сили използват за превоз на хора и доставки до окупирания полуостров Крим.
„Факт е, че не само че първата линия на [руската] отбрана е пресечена. В този момент се водят боеве на втората линия“, каза Евген Дикий, бивш офицер от украинска военна част, известна като батальон „Айдар“.
Руското командване знае отлично каква е цената сега, какъв е залогът
„Руското командване знае отлично каква е цената сега, какъв е залогът“, каза той пред рускоезичната телевизия на Радио Свобода „Настоящее время“.
„Затова битката за Токмак ще бъде много тежка. Те ще хвърлят там всички резерви, които са им останали. И по същество сега въпросът е кой първи ще остане без резерв. Защото ние търпим доста сериозни загуби в това настъпление, но руските загуби също са значителни“.
„Съгласен съм с тезата, че руснаците се страхуват от пробив в Запорожие“, казва Мачей Коровай, полски военен анализатор и подполковник от запаса в полската армия.
В интервю за „Гардиън“ бригаден генерал Олександър Тарнавски, който командва украинската групировка „Таврия“, също твърди, че войските са пробили първите линии на отбраната на Суровикин край Роботино.
„Противникът [призовава] резерви, но рано или късно руснаците ще изчерпят всички най-добри войници. Това ще ни даде тласък да атакуваме повече и по-бързо“, каза Тарнавски.
Съобщенията за украински напредък или за това, че силите са на прага на пробив, се потвърждават от сателитни снимки
Съобщенията за украински напредък или за това, че силите са на прага на пробив, се потвърждават от сателитни снимки и информация от други източници. Руски военни блогъри също посочиха украинския напредък.
„Врагът се опитва да атакува между Вербове и Новопрокопивка“, написа руският блогър Юрий Котенок в Телеграм. „Там нещата са сериозни. Съществува заплаха от пробив. Русия ангажира резерви там. Линията се държи от високоустойчиви части. За съжаление те не са достатъчни.“
След месеци на прегрупиране и попълване на запасите, на 5 юни Украйна започна концентрирана контраофанзива на три места по протежение на 1200-километровата фронтова линия. Те са южно от град Орихив, южно от село Велика Новосилка и близо до Бахмут в Донецка област.
Украинските усилия бяха подкрепени от надеждите, че военната помощ от Запада ще помогнат на войските да пробият руската отбрана.
В дните след началото на контраофанзивата обаче украинските части се сблъскаха с линията Суровикин, която Русия изгражда от месеци. Оттогава темпото на напредъка значително намаля, като украинските войски напредваха бавно и мъчително. Според една от оценките „на всеки пет дни се напредва с около 700-1 200 метра“.
На около 100 км североизточно от Орихов, по поречието на река Мокри Яли например, на украинските сили им отне повече от три седмици да превземат две села южно от Велика Новосилка.
Според анализатори от базирания във Вашингтон независим Институт за изследване на войната (ISW) и други изследователи, на 4-5 септември украинските сили изглежда са преминали поне една от „линиите на Суровикин“ в западните покрайнини на Вербове.
В коментар за украинската телевизия полковник Олександър Щупун от украинската групировка „Таврия“ каза, че втората отбранителна линия край Вербове е внушителна, но не толкова силна, колкото първата.
Въпреки това бавният напредък предизвика разочарование в някои западни столици, най-вече във Вашингтон, където администрацията на САЩ е предоставила близо 70 млрд. долара под формата на оръжие, оборудване и хуманитарна помощ.
Русия се опита да се възползва от това разочарование. В отговор на репортерски въпрос по време на пресконференция с турския президент Реджеп Ердоган президентът Владимир Путин нарече украинската контраофанзива за „неуспешна“.
Твърдението на Путин обаче е в противоречие със съобщенията от миналата седмица, че руските командири са прехвърлили поне едно голямо парашутно подразделение в помощ на войските край Токмак.
Става дума за 76-а въздушнодесантна бригада, която се сражава в района на североизточния град Кременна.
„Руската армия е изразходвала всички оперативни и стратегически резерви. Ако искат да се спасят, трябва да вземат най-добрите части от други направления“, каза военният анализатор Коровай.
По думите му ако интензивността на бойните действия остане същата, теоретично до края на есента руската армия ще трябва да отстъпи запорожко-азовското направление.
Въпреки напредъка, някои експерти призовават към търпение и реалистични очаквания за това какво и кога ще успеят да постигнат украинските войски.
Сегашната контраофанзива на Украйна няма да изхвърли Русия – не че някой е очаквал това
„Сегашната контраофанзива на Украйна няма да изхвърли Русия – не че някой е очаквал това. Нито пък е вероятно да намали окупацията наполовина преди зимата, което може би беше една от по-оптимистичните цели“, пише за Financial Times Ричард Барънс, бивш генерал от британската армия.
„Тя обаче показа как руската армия може да бъде победена. Не през 2023 г., а през 2024 или 2025 г. Оттук е и слоганът на западните съюзници за подкрепа на Киев – „толкова дълго, колкото е необходимо“, добавя той.
Освен сложните минни полета, които се опитват да насочат украинските атаки към определени коридори, където могат да бъдат атакувани, руските сили са изградили обширни окопи и подземни тунелни мрежи, които могат да се използват за ротация на войници и внасяне на оборудване и боеприпаси под прикритие.
Някои от окопите са минирани и готови да бъдат взривени, ако украинските сили ги превземат.
Руските войски използват и електронна война – за объркване на радарите и заглушаване на дронове и ракети, управлявани с джипиеси.
Те използват и щурмови хеликоптери Ка-52, които се издигат над дърветата, изстрелват мощни противотанкови ракети и след това се спускат на по-малка височина. Това ги прави трудни за поразяване от украинските зенитни артилеристи.
„Като се има предвид обаче, че е малко вероятно тази офанзива да доведе до решително освобождаване на завзетите територии, сега и Русия, и Украйна са изправени пред въпроса как да възстановят бойната си мощ за следващия кръг от боеве през 2024 г. и след това“, пишат анализаторите от Кралския институт на обединените служби на Великобритания Джак Уотлинг и Ник Рейнолдс.
Recent Posts
