Провалът на Бокова беше неизбежен дори без излагацията с препитването й.

Просто вижте кои страни подкрепиха нахлуването на Русия в Крим. Венецуела на социалиста Мадуро – страната производителка на петрол, която, също като във вица, че завладеят ли социалисти пустинята, веднага ще се почувства недостиг на пясък, започна да внася петрол от САЩ – смях и позор. А също цветущият Афганистан. А също цветущата Сирия. Путин получи и полуподкрепата на Китай. Останалите четири страни от БРИКС просто си замълчаха. Толкоз.
Целият останал свят осъди присвояването на Крим от Русия. Всички останали нации. Не и Бокова, обаче. Тя също подкрепи нахлуването в Крим заедно с Мадуро. И по някакъв начин стана представител на Русия, Венецуела, Афганистан, Сирия и Китай поне по този въпрос. Изтъпанчи се пред Путин с георгиевската лентичка на ревера. Картинка по- разобличителна и по-изразителна от всякакви гръмки изявления.
Оттук нататък беше пределно ясно, че Бокова, като човек на Путин няма да бъде избрана за генерален секретар на ООН. / Въпреки възможните ходатайства на Мадуро, Башар Асад и президентът на Афганистан, хаха – това като майтапче само/
Що се отнася до самото й представяне – Бокова прояви умението си да каканиже изтъркани безсмислици на лош английски, на лош френски и на лош испански, а когато трябваше да отговори на най-наболелия въпрос, този за Украйна си глътна всичките езици, барабар с родния. Мълчание й стана по-изразително и от георгиевската лентичка.
Как това нещо стана мераклия за да оглави ООН от името на България.
Как се стигна до тази излагация ? Отговорът не е само във всеизвестната наглост на социалистите, или пък в козните на вездесъщата Държавна Сигурност.  Има и друго в печалния избор на Бокова – по-неуловимо, дълбинно и същностно. Бокова бе предложена от социалистическото правителство на Орешарски. А при всички социалистически и комунистически управления първият и най-важен показател за оценката на един човек, на всеки човек, са връзките. Родството му с комунистическата върхушка. Важното е не какъв е човекът, а на кого е човек. И колкото ти и родът ти са по-близки до вожда и неговото обкръжение, толкова по-важен си. Зависимост, което учените хора наричат „непотизъм”
Връзките при комунистическите и социалистическите върхушки, а и въобще при диктаторските режими са по-важни дори от верността към властващата партия.

Из Епохални времена – Иво Беров