Прогнозата за България в Шенген през март 2023 г. е напълно реалистична. Юлиана Николова пред Свободна Европа

Напълно реалистично е България да се присъедини към Шенген още през март следващата година. За целта обаче ще е нужна мобилизацията на цялата българска администрация и дипломация, която да убеди европейските партньори, че могат да ни имат доверие. Това каза в интервю за Свободна Европа директорката на портал „Европа“ Юлиана Николова.

„Март месец е удобно, въпросът е колко активна ще бъде българската дипломация и дано условието да имаме правителство не бъде ключово за решението“, коментира Николова.

По думите ѝ е необходимо България да обедини сили и с Румъния, за да преодолее притесненията на Австрия и Нидерландия. Ако въпросът за присъединяването на София бъде отделен от този, касаещ Букурещ, това може да доведе до сериозно изолиране на България и още по-голямо забавяне на членството в Шенгенското пространство, посочи Николова.

Според нея никой от политиците през последните години не си е поставил за цел влизането на страната в Шенген. Въпреки това обаче трябва да се отчете, че основната причина за ветото не е свързана с грешки на България.

„Има достатъчно много неща, за които да сме виновни“, но това, че не бяхме допуснати в Шенген, не е едно от тях, каза Николова.

„Сега, точно преди Съвета България и Румъния поканиха извънредна проверка по границите. Тя трябваше да провери състоянието на сухопътната граница. Тази проверка даде напълно отговарящи на условията резултати. Тоест по тази линия, ние нямаме данни, че не изпълняваме [условията]“, коментира тя.

В четвъртък Съветът на Европейския съюз (ЕС) по правосъдие и вътрешни работи отхвърли присъединяването на България и Румъния към Шенгенското пространство заради несъгласие от страна на Нидерландия и Австрия. Там беше допусната единствено Хърватия.

Мотивите за ветото на двете страни обаче бяха различни. Докато Австрия иска гаранции, че мигрантският поток към страната ще бъде ограничен, Нидерландия вижда големия проблем в борбата с корупцията и върховенството на правото в България.

Можете да слушате Студио България и в Spotify.

Ето пълния текст на интервюто:

– Положението в момента не е „не“, а само „все още не“. Или поне по този начин нидерландският премиер Марк Рюте се опита да успокои България, след като в четвъртък заедно с Австрия блокира влизането ѝ в Шенген. Къде сбърка България този път, госпожо Николова, така че това „не“ да си остане просто едно „все още не“?

– Ако ми позволите, аз ще започна от обратната страна – колко е напред това „все още не“. Защото България е подала молба за членство в Шенгенското пространство и дори не е молба за членство, а готовност да бъде проверявана, че отговаря на изискванията, през 2008 г. През 2010 г. приема един план по Шенген, а 2011 г. минават проверките, които казват, че Румъния е готова, а България има още малко. Това е първият път през 2011 г. и тогава се появи онази – как да кажа – знаменита фраза на министър-председателя: „хайде една сграда да боядисаме и сме готови“

– Министър-предеседателят тогава е Бойко Борисов, да напомним.

– Да, 2011 г. Тази фраза постави етикета на това под какъв слоган се движи нашето присъединяване към Шенген. Но така или иначе 2011 г. Европейската комисия (ЕК) обяви, че България отговаря на техническите условия за членство в Шенген, които са част от една декларация, подписана при подаване на молбата за включване в пространството.

От 2011 г. досега тези 11 години нито веднъж темата за България и Румъния в Шенген не е била включвана в дневния ред на Съвета. Тя е гледана в Европейския парламент n на брой пъти. N на брой пъти парламентът е давал съгласие, че отговаряме на изискванията, тъй като това, което остава да се случи, е българските граждани да се ползват от това предимство на Европа без граници.

И за първи път, благодарение на Чешкото председателство, за което трябва да му бъдем много благодарни, темата е включена в дневния ред на Съвета. Изпуснат шанс е по простата причина, че трудно ще намерим скоро друго председателство, което с такъв ентусиазъм да настоява за включване на темата.

А защо е „все още не“ – дълъг и много особен разговор е, защото върховенството на правото или за закона не е част от изискванията за Шенген. А изискванията са еднакви процедури по визите, еднакви процедури за сътрудничество между полицейските органи, еднакви процедури за приемане на мигранти и бежанци – тази част от законодателството, еднаква структура за опазване на външните граници.

Но върховенството на правото го няма. България не е възразила за върховенството на правото като част от условията за Шенген още 2017 г., когато Нидерландия каза, че ще допусне България да бъде включена като точка в Съвета, когато има два последователни доклада по Механизма за сътрудничество и проверка за България и Румъния, които да са достатъчно положителни.

– Да, тук всъщност стигаме до един много важен момент с изискването на Нидерландия, в което има голям проблем с този доклад.

– Има голям проблем, защото 2019 г. Комисията каза, че България отговаря на всички условия и – по настояване на българската държава предполагам, няма да прави повече доклади. Състоянието в България ще бъде докладвано на заседание на колегиума, когато се представят докладите за Румъния.

Комисарката по правосъдие и вътрешни работи подчерта този път след Съвета, че България от 3 години не отговаря по Механизма, но формално решение за затваряне на Механизма няма. Така, както е създаден Механизмът 2006 г., Комисията е органът, който взима решение за неговото прекратяване, но Комисията е взела сама решение да го направи след съгласуване със Съвета и с парламента. С парламента вече има съгласие, но със Съвета тогава остава въпросът пак за Нидерландия, въпреки че това не е част от тази законодателна инициатива.

Това условие пак го подчертахa. Но толкова беше гневна комисарката Йохансон, когато излезе от Съвета, за да каже, че България не може да има втори доклад, защото последният е бил последен по Mеханизма. Ще видим, сега е на ход Комисията от една страна, от друга е на ход България.

– А какво може да направи Комисията, защото звучи като задънена улица?

– Комисията може да вземе решение, че прекратява Механизма за България и Румъния и остава в действие единствено хоризонталният механизъм за върховенство на закона, по който се правят доклади всяка година за всички държави членки.

Днес в Брюксел се провежда Съвет по общи въпроси и в една от точките има преглед за напредъка по механизма за върховенство на закона и той се извършва по държави. Този пакет държави, които днес ще бъдат гледани съгласно дневния ред, публикуван на страницата, са Полша, Португалия, Словения, Швеция и Румъния.

И предполагам, че този повод ще бъде използван с много голяма сила и ще бъде огласена позицията на Румъния, която тези дни е особено активна по външнополитическа линия за Шенген и за отнемане правото и дискриминация срещу това гражданите на Румъния да се ползват от свободата на придвижване.

– Да се върнем обаче на България и на това, което страната можеше да направи всъщност, защото се оказва, че българските институции донякъде не са били достатъчно убедителни. Вчера заснехме едно видео, в което попитахме хората кой е виновен според тях за това, че България не е влязла в Шенген.

– Нали мога да предскажа, че ние ще се окаже, че сами сме си виновни?

– Нека проверим.

Ембед на анкета

– Оказва се, че правилно предрекохте, една голяма част от хората наистина смятат, че България сама е виновна за това. Имаше и една дума доста, която често се появяваше – корупция.

– Ще започна от позицията на Австрия, която казва, че не иска да допусне България и Румъния в Шенген, защото шенгенската информационна система ще стане достъпна до организирани престъпни групи. Само че България участва, тя има достъп до шенгенската информационна система, така че този аргумент не важи.

– Другият аргумент на Австрия беше пропускането на мигранти. Те казват, че контролът по българската граница просто не е ефективен.

– Няколко проверки минаха. Разберете ме, аз се чувствам в слаба позиция да защитавам България, но има достатъчно много неща, за които да сме виновни. Сега, точно преди Съвета България и Румъния поканиха извънредна проверка по границите. Тя трябваше да провери състоянието на сухопътната граница. Нидерландия не участва. Но тази проверка даде напълно отговарящи на условията резултати. Тоест по тази линия, каквото и ние да мислим за това, ние нямаме данни, че не изпълняваме. Австрия има особен страх от мигранти, но не представи доказателства, че те минават по източноевропейския път, а не по западнобалканския.

Отгоре на всичко Австрия е страна, която е вътрешна за Шенген, тя няма външни граници с Шенген. Отгоре на всичко Австрия в момента е в режим, в който е въвела допълнителни проверки по вътрешните граници заедно с Франция, Германия и Чехия. Като вътрешните граници са с Унгария и със Словения. Но ако въведеш вътрешна проверка за Унгария и Словения, то не е ли по-логично от там да минават или от Унгария, отколкото откъм България да идват.

Но така или иначе имаме да свършим някаква работа и е въпрос на доверие. Не ни вярват, че това, което казваме, сме го направили и това, което те са проверили, дава резултат. Защо така се получи?

Първо, не сме чули Шенген в последните години да е цел за някой от политиците. Не сме чули да е сложено като приоритет да убедим партньорите, че може да ни имат доверие за това да пуснат българските граждани вътре в държавите. Защото е въпрос на сигурност и доверие. Ние криминален контингент и с шенгенските граници изнасяме. Ако ни приемат в Шенген, то ще бъде улеснение за тези обикновените граждани, които пътуват.

– През изминалата седмица се чуха много обвинения, че българите сами са си го подкопали това доверие сред европейските партньори, винаги се обвиняваме сами, плюем сами по себе си и дори имаше обвинения за едно журналистическо разследване, в което участва и Свободна Европа, което показа стрелба по границата и нередности. Може ли едно такова журналистическо разследване да бъде замесвано в причините за това, че България не е приета в Шенген?

– Те са две съвършено различни неща. В това журналистическо разследване са журналисти от няколко държави. То е по отношение на базово изискване на Шенген. Още 1985-а е включено в Шенген, че спазването на правата на човека, спазването на неговото достойнство е водещ принцип при опазването на границата, така че, ако има такива данни от журналистите, то не са виновни журналистите, че има такива данни. Виновен е този, който го е допуснал.

Предполагам, че не е само България, защото такова отношение сме виждали, заснето от журналисти, и в Италия, и в Испания, и във Франция, и в Гърция. Това е само сигнал, че има проблем с правата на човека по шенгенските граници и трябва да бъдат взети мерки те да бъдат оправени. Това е друго. Това е доброто разследване, доброто обвинение, за да бъде решено нещо.

Сега в Европейския парламент за какво е корупционният скандал? Въпросът е да бъде решен, да бъдат решени проблемите. Ние последните години нямаме лидер, който да поведе за решаването на всичките тези проблеми. Ако имаме проблеми с правосъдната система, да погледнем последните препоръки в доклада по мониторинг и сътрудничество не са толкова актуални, но върховенство на правото.

– Имаше точно такава хипотеза: всяко зло за добро, че това вето може да бъде в услуга на България, защото по този начин се оказва външен натиск на България да приеме определени антикорупционни закони.

– Аз съм недоволна, когато приемаме закони под външен натиск. Защото законът урежда трайни обществени отношения. Подтикът да решим проблема трябва да е вътрешен. Могат да ни наблюдават, но не трябва да ни натискат отвън, за да сложим чекчета, че сме го решили и после се появява същото.

В доклада за върховенство на закона има една препоръка, която казва: гарантиране, че промените, които се правят в закона за КПКОНПИ плюс специализираното правосъдие, гарантиране, че те ще доведат до ефективни резултати за борба с корупцията на високите етажи. Т.е. не е нужно само да чекнем, че имаме такъв закон и сме го приели. Трябва да направим достатъчно обосновани промени, които на нас да ни докажат, на гражданите на обществото, а не на европейските чиновници.

– Това ли е една от стъпките, които трябва да приеме България, за да има шанс да влезе в Шенген?

– За да влезе в Шенген, първо трябва да си го постави за цел, да мобилизира цялата си администрация и дипломация за комуникиране на проблемите, за да видим извън клишетата и политическото говорене какви са притесненията и на Нидерландия, и на Австрия. И да можем да адресираме тези притеснения през това говорене. Да направим съюз с Румъния. Защото, прави са някои като казват, че по-страшно би било отделяне на България от Румъния, което е трудно, но не е невъзможно.

– А защо би било по-страшно?

– Защото тогава ние оставаме в една пълна изолация. Сега се ползваме от активността на румънските политици и граждански организации и дипломати за Шенген. И някак си искаме не искаме съпротивата вътре у нас, защото вероятно има и съпротива, за да стигнем до там, ни тика с Румъния заедно. Така че добре е с Румъния да направим отбор и този отбор да бъде успешен.

– А какви са другите конкретни стъпки, които България трябва да предприеме?

– В случая със Шенген главното е изграждане на доверие. Те са главно дипломатически и главно политически [стъпки], защото искането на министър-председателя на Нидерландия да имаме редовно правителство може да не се случи още 6, 7, 8 месеца така, както вървят нещата.

– В тази връзка, след като тези усилия трябва да са главно дипломатически, имаме един казус във Външното министерство, където в момента се провежда стачка. Ако тези хора, които трябва да водят България към Шенген и да полагат усилия това да се свърши възможно най-бързо, в момента са недоволни от заплатите си, можем ли да говорим за някакъв вид криза в българската дипломация? И твърде отдалечена хипотеза ли е да кажем, че ситуацията със Шенген е следствие от това?

– Не, не бих казала, че е следствие, защото аз години наред съм работила с български дипломати и мога да твърдя, че въпреки ниските им заплати, въпреки че средната заплата е на половината на заплатите на МВР, те изпълняват своите ангажименти изключително съвестно.

За тях е въпрос на чест и наистина дипломатическата служба е въпрос на чест. Обаче дипломатическата служба изпълнява задачи, които са формулирани, имат лидер, политически лидер. Един дипломат не може сам да си поставя задача, тъй като формулирането на външната политика е комплексно вписано в Конституцията на Република България.

– Какво очаквате от срещата на Съвета на ЕС тази седмица, която започва след два дни и на която се очаква да бъде поставена темата за Шенген?

– Аз очаквам Румъния отново да повдигне въпроса, защото от разговора на българския президент с председателя на Европейската комисия се разбра, че ние настояваме до края на другата година да бъдем член на Шенген. Очаквам Румъния все пак да бъде локомотивът това да се случи бързо.

И отварям една скоба, защото на Европейския съвет присъстват ръководителите на правителствата или държавите. Ръководителите на държавите тогава, когато имаме случай като този във Франция, която е президентска република и изпълнителната власт е в президента.

Нашият президент по Конституция няма нито една изпълнителна функция и според мен неговото място не е на Европейския съвет. Той не може да взима решения, които са от компетентността на изпълнителната власт. Той не представлява изпълнителната власт, за да присъства на Европейския съвет, което не му пречи през последните години да бъде там.

– Освен до края на 2023 г. чухме и една друга прогноза – март 2023 г. Тя реалистична ли е според Вас?

– Това е следващият Съвет по правосъдие и вътрешни работи. Според мен е напълно реалистична. Не сме чули условията на Австрия, защото тя каза, че има пет условия, които държавите трябва да изпълнят. Аз не открих кои са те.

И пак, според мен удобният момент беше сега. Причината е, че Германия, Австрия, Франция и Чехия временно са въвели гранични проверки за 6 месеца, което при Франция е до края на април догодина, а за останалите държави е до началото на май. Ако България беше станала [член] от 1-ви януари, то тогава щеше да се провери дали се увеличава натискът по границите с тези държави и конкретно с Австрия.

Март месец е удобно, въпросът е колко активна ще бъде българската дипломация и дано условието да имаме правителство не бъде ключово за решението.

– Ако тази прогноза действително се изпълни – България да влезе в Шенген през 2023 г., какво ще спечелят българите от това?

– Мога веднага да кажа две неща. Представете си „Дунав мост“ без опашка или входът в Гърция без опашка и проверка. Бизнесът много по-бързо и много по-лесно ще продава своите стоки в Европа. Много по-лесно ще бъде пътуването, няма да бъдем към „третите държави“. Мисля, че това е достатъчно.

www.svobodnaevropa.bg, · Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036