Това не са думи на прощаване, а думи на почит и благодарност към една от най-обичаните и харизматични личности в българската култура. Към един човек, чието обаяние като фин воал е разстлано върху всяка една от сферите, в които работи.
„Бате Серго, Майор Деянов, Дон Нуцо Марчиано, Борис I, Яким Донев, детектив Вирджилио, Димитър Касабов, Иван Кондарев, Дон Жуан, Хамлет, Дон Кихот, татко Дулитъл – в театъра, на малкия и големия екран, когото зрителите обичат; Мастера – в Академията, когото студентите обожават; проф. Стефан Данаилов – в Комисията по културата и медиите в Народното събрание, когото колегите уважават; министър Данаилов, от когото експертите в администрацията се учеха да възприемат правилото му да казва първо „да” и чак тогава „не”, в полза на гражданите; Ламбо – за когото семейството и приятелите знаят цялата истина и до които стои в добро и в лошо; Стефан Данаилов – честен, открит и весел, както той сам се определя.
„Мисля, че съм успешен човек. Никога не съм живял с мисълта, че светът е мой“ – може би в тези негови думи се съдържа цялата квинтесенция на духа и характера му. Тъкмо постигането на този крехък баланс между света на славата и битието на всекидневието отличава големите артисти.
След над 150 роли в киното, театъра и телевизията, след десетки престижни отличия, сред които и най-високата награда на Министерството на културата „Златен век”, за Стефан Данаилов поредните образи не са просто работа, която дава енергия, те са „право да мечтаеш и може би средство, чрез което да се реализират някои от мечтите ти“.
Несъмнено в съкровищницата на българската култура завинаги намират място стотиците роли на Ламбо, съпроводени от огромната обич на публика, ученици, колеги и приятели. Министерството на културата изказва искрени съболезнования на семейството и близките на легендарния актьор, пишат още от културното министерство.
Лекоатлетът Тихомир Иванов от СКЛА Берое е Спортист на Стара Загора за 2024 година,…