Поезия и проза

Просто не искам пак да боли…

Телефон

Ало… Здравей! Каква изненада!
Как пък се сети точно за мен?
Жив ли си? Как си? Кажи ми веднага..
Пак ми обърка целия ден….

Не, не се сърдя, даже се радвам.
Чакай, полека- това забрави.
Болката мина много отдавана.
Всички измислици вече простих.

Ох.. остави… беше някога. Свърши.
Как си сега? Сам?! Как така?
Случва се… Искаш ли да разкажеш?
Да се видим?! Не – не сега…

Не и утре… Не съм те забравила.
Просто не искам пак да боли…
Ще затварям-търсят ме, чао!
Всичко хубаво… Пак позвъни!

Елена Василева

Красимира Янкова

Share
Published by
Красимира Янкова