Противоотровата на Фед може да е нова болест за щатската икономика

Снимка: Bloomberg L.P.

Противоотровата на Федералния резерв на САЩ от лихвени повишения срещу рекордната инфлация може да предизвика нова болест за щатската икономика, позната като рецесия. В същото време централните банкери изглежда нямат намерения скоро да спрат да дават от своя лек, включително и тази седмица, когато предстои заседание на банката в сряда.

На него се очаква регулаторът да одобри поредното лихвено повишение, след като последните данни показаха, че щатската инфлация е продъжила да се ускорява и през юни, достигайки 9,1%.

Ден по-късно ще стане ясно с колко се е покачил брутният вътрешен продукт (БВП) на страната през второто тримесечие на годината, като прогнозите са щатската икономика да е останала в опасна позиция. Медианните очаквания сред икономисти, анкетирани от Bloomberg, са за годишен ръст от 0,5% в периода април – юни, след като предходното тримесечие американската икономика се сви с 1,6 на сто.

Ако очакванията се оправдаят, това би било най-лошото полугодие за страната от възстановяването от пандемията насам.

„(Управителят на Фед Джером) Пауъл е изправен пред трудна задача на пресконференцията: той ще трябва да потвърди отдадеността на Фед за целта от 2% инфлация, като същевременно признае за скорошната загуба на инерция, тъй като данните за БВП за второто тримесечие вероятно ще бъдат негативни. По-трудно е да звучиш ястребово*, когато икономическата активност за забавя, отколкото, когато е силна“, коментират икономисти от Bloomberg Economics.

Освен това ефективността от „лекарството“ на Фед може да бъде подложена на още едно изпитание в петък, когато ще бъдат публикувани данните за ценовия индекс на разходите за лично потребление, или т. нар. PCE индекс. Показателят е предпочитан от Фед измерител на инфлацията в страната и още едно увеличение би мотивирало ведомството на Пауъл да продължи със затягането на паричната политика.

Последно данните показаха, че ценовият индекс се е покачил с 4,7% на годишна база през май, запазвайки високите си равнища, последно отчитани през 80-те години на миналия век.

На месечна база PCE индексът, изключващ цените на храните и енергията, се е покачил с 0,3%.

В центъра на вниманието тази седмица ще попадне и Европа. От Стария континент се очакват данни за инфлацията през юли, икономически растеж и за потребителските нагласи, като прогнозите може да оправдаят по-голямото от обявеното лихвено повишение, одобрено от Европейската централна банка (ЕЦБ) миналата седмица.

Икономистите смятат, че инфлацията в еврозоната може да е достигнала рекордните 8,7%, а европейската икономика ще е записала скромен ръст през второто тримесечие на годината. Същевременно икономическите нагласи може да са се свили до най-ниското си ниво от февруари 2021 г. – все данни, които подобно на ситуацията на Фед, отново ще усложнят задачата на централните банкери.

Очаква се още информация за потребителските нагласи, бизнес климата, ръста на производствените цени, инфлационните очаквания и дрги.

Роберт Грайл, главен инвестиционен стратег в Bank Merck Finck, сега очаква за еврозоната рецесия през следващите дванадесет месеца като „базов сценарий“ – за разлика от САЩ – с оглед на „европейските и особено германските енергийни притеснения“. Заради това стратегът вижда „по-добри перспективи за Wall Street, отколкото за акциите в еврозоната“ и очаква щатският долар да остане силен спрямо еврото.

A Кристиан Шерман, икономист за САЩ във фондовата компания DWS, коментира ситуацията пред Handeslblatt така: „Неотдавнашните по-добри от очакваното данни за потребителските инфлационни очаквания намалиха донякъде натиска да се направи повече“, въпреки че през юни потребителските цени в САЩ скочиха с 9,1% на годишна база. Това се допълва от факта, че според самата Фед подобна промяна на лихвените проценти би довела паричната политика до ниво, което нито стимулира, нито забавя икономическия импулс. В същото време Шерман очаква председателят на Фед Джером Пауъл да запази курса с „твърдо ангажирана“ реторика и да поведе пазарите още по-навътре в диапазона на затягане.

Тилман Галер от JP Morgan обаче очаква базовата инфлация вече да е достигнала своя връх и централните банки отново да станат по-предпазливи, тъй като динамиката на инфлацията отслабва. Стратегът смята, че през тази година САЩ ще изпаднат в техническа рецесия, т.е. две последователни тримесечия на отрицателен годишен растеж. Въпреки това той не очаква по-дълбок спад, поне докато ситуацията със заетостта остава добра.

Ето какво конкретно ще следим в следващитe дни:

Седмицата ще започне с данни за бизнес климата в Германия през юли. След тях ще бъде публикувана информация за търговския баланс на Хонконг.

Във вторник ще стане ясно с колко се е разраснала южнокорейската икономика, докато в съседна Япония централната банка ще публикува протоколите от заседанието си. Освен това, очакват се и данни за инфлацията в Япония. Испания ще публикува статистиката за ръста на производствените цени.

По-голямата част от данните за деня ще дойдат от САЩ, където се очаква информация за потребителското доверие, за ценовия индекс на жилищата и за продажбите на нови жилища.

В средата на седмицата се очаква информация за потребителските нагласи в Южна Корея. От Азиатско-Тихоокеанския регион се очакват още данни за потребителската инфлация в Австралия и за печалбите в промишлеността в Китай. Статистика за нагласите на потребителите се очаква още в Германия, Франция и Италия.

В САЩ ще бъде публикувана традиционната статистика за резервите на суров петрол. По-важно събитие за деня в страната ще бъде решението на Федералния резерв на САЩ за лихвените проценти. В Русия ще има данни за промишленото производство, безработицата, продажбите на дребно и ръста на заплатите.

В четвъртък данните ще покажат свили ли са се продажбите на дребно в Австралия. Вниманието през деня основно ще бъде насочено към Европа, където се очаква статистика за бизнес климата, за нагласите на потребителите и за инфлационните очаквания. В Испания ще стане ясно свила ли се е безработицата и с колко са нараснали продажбите на дребно, докато в Италия – какъв е бил търговският баланс на страната през юни. В Германия ще има данните за потребителската инфлация през юли.

В САЩ се очаква информация за ръста на щатската икономика, както и за подадените заявления за помощи при безработица.

В петък ще стане ясно с колко са нараснали продажбите на дребно в Южна Корея и какво е било повишението в промишленото производство през юни. В съседна Япония се очакват също данни за промишленото производство, както и за нивото на безработица, за инфлацията в Токио и за продажбите на дребно. Японската централна банка (ЯЦБ) ще публикува доклад с прогнози за икономическия растеж и инфлацията.

В Австралия ще има данни за ръста на производствените цени през второто тримесечие.

В Европа ще стане ясно какъв е бил икономическият растеж, както и с колко се е ускорила инфлацията през юли. В САЩ се очаква статистика за разходите за лично потребление (PCE).

*Централните банкери, които смятат, че инфлацията е много по-голям бич за икономиката от бавния ръст и следователно рядко гласуват за намаление на лихвените проценти, носят нарицателното „ястреби“, а тези, които са предразположени да гласуват за намаляване на лихвените проценти и за стимулиране на икономиката, са „гълъби“ – б. а.

https://www.investor.bg/