„Проучваме отговорите на Запада“. Путин не внесе яснота за намеренията на Русия по кризата в Украйна

Москва ще проучи много внимателно отговорите на Запада на отправените предложения по гаранциите за сигурността и едва след това ще реши какви по-нататъшни действия да предприеме. Това е казал президентът на Русия Владимир Путин в петък по време на телефонен разговор с френския си колега Еманюел Макрон. Обсъжданите теми бяха публикувани от пресслужбата на Кремъл.

Според цитирания текст руският държавен глава твърди, че САЩ и НАТО не са взели предвид „принципната загриженост на Русия относно гаранциите по сигурността“.

„Обръща се внимание на факта, че в отговорите на САЩ и НАТО не са взети предвид принципните опасения на Русия като предотвратяване на разширяването на НАТО, отказ от разполагане на ударни оръжейни системи близо до руските граници, както и връщане на военния потенциал и инфраструктурата на блока в Европа до позициите от 1997 г., когато беше подписан Основополагащият акт Русия-НАТО“, се казва в съобщението.

Макрон обяви по-рано тази седмица, че ще проведе телефонен разговор с Путин в духа на „взискателен диалог“ с Русия за изясняване намеренията на Москва по отношение на Украйна.

Русия изисква гаранции за сигурност от Запада в замяна на деескалация на напрежението с Украйна. Основното желание на Москва е НАТО да сложи край на разширяването си. Алиансът отвхърли искането.

В петък генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг каза, че Алиансът е готов да засили присъствието си в Източна Европа, за да докаже на Русия своята решимост на фона на кризата в Украйна. Той добави, че Русия разполага хиляди боеспособни войски и военна техника в Беларус, която граничи с източния фланг на НАТО, както и с Украйна.

Данни на западното разузнаване свидетелстват, че повече от 100 000 руски войници вече са преместени в граничните райони с Украйна. По думите на Столтенберг обаче това не означава, че със сигурност Русия планира да нахлуе в Украйна.

По-рано в петък посланикът на САЩ в Москва Джон Съливан каза, че към този момент Вашингтон очаква отговор от Москва по предложенията за намиране на дипломатически изход от кризата. След като Русия отговори има вероятност да последва среща между руски и американски дипломати каза Съливан.

Съливан смята, че дипломацията е единственият път напред. По него може да се тръгне единствено ако Русия започне да изтегля войските си, струпани около границата с Украйна. „Ако сложа пистолет на масата и кажа, че идвам с мир това е заплаха“, каза Съливан на онлайн брифинг.

„Надяваме се, че руското правителство казва истината и не планира“ инвазия на Украйна, заяви посланикът. „Фактите сочат, че понастоящем то има възможност да направи това“, каза Съливан.

Руският външен министър Сергей Лавров заяви пред руски медии по-рано в петък, че Москва не иска война. Първият дипломат на Русия обаче каза, че страната му няма да позволи нейните интереси да бъдат „пренебрегнати“.

Всичко това се случва на фона на продължаваща седмици ескалация на кризата с Украйна. Русия е струпала над 100-хилядна армия, твърдят западни разузнавания, до границата с Украйна и провежда поредица сухопътни и морски военни учения. Това предизвиква опасения за нападение, особено на фона на незаконно анексирания от Москва украински полуостров Крим през 2014 г.

Кремъл отрича да има такива планове и определя НАТО като заплаха за сигурността си, затова настоява за правни гаранции, че Алиансът няма да се разширява още на изток, включително и с Украйна. Вашингтон и НАТО определиха някои от исканията като напълно неприемливи.

Лидерите на САЩ и Европейския съюз обявиха „тотално единство“ по отношение на руската заплаха в Украйна.