Здравното министерство следващата седмица трябва да излезе с решение дали може да се издава „зелен сертификат“ при наличието на антитела.
„Първата доза сама по себе си не е достатъчна. Трябва поне две седмици да минат след нея. За Делта варианта, за да бъдем максимално защитени – трябва да е приключила пълната схема. Така че „зелен сертификат“ след първата доза е рано, но това вече поправено в препоръките. Вирусът има съвкупност от белтъци и антигени, при инфекция с него се изграждат антитела срещу тях, но не всички имат защитна стойност. Такава имат само т.нар. „неутрализиращи антитела“, обясни проф. Александрова.
Специалистът припомни, че антителата намаляват с времето.
„Ние буквално се състезаваме с вируса. Виждаме, че има страни, в които беше постигнато доста по-сериозно ваксинационно покритие, докато ние все още сме под 25%. И истината е, че съставът на ваксините го има на много места – като се започне от фирмите, които са производители, минава се през здравните институции. В една РНК ваксина има РНК молекула, която е основната част. Тя е изключително уязвима, тя може да бъде разрушена за секунди. Няма чипове, никой няма да започне да свети. Наночастиците са с нас от най-дълбока древност. Те са част и от козметичните кремове, и навсякъде около нас“, настоя вирусологът от БАН.
„Все по-често ще си говорим за наночастици. Ваксините не водят до безплодие и това беше доказано на абсолютно всички възможни нива. Минахме и през лабораторни животни, които показват, че имунизацията не влияе върху репродуктивната система и върху развитието на малките. И стигаме до жени, които са забременели в хода на клиничните проучвания, както и десетки хиляди бременни, които са ваксинирани. Имунизирането на бременните жени се оказва изключително важно, както и на кърмещите. Това е начинът не само майката да се предпази от тежко протичане на Ковид-19, но да се предпази и малкото“, коментира тя.
„Делта плюс вариантът е една група варианти. За първи път за него се заговори през пролетта в Индия. Той е доминиращият вариант и придобива нови мутации. Този, който нашумя през последните дни, е (AY.4.2). Той направи впечатление с това, че започна да набира скорост във Великобритания. Но според експертите наличните ваксини би трябвало да осигуряват защита“, посочи още вирусологът.
Вижте целия разговор във видеото.
Ашваганда, известна също като „индийски женшен“, е растение, използвано от векове в традиционната индийска медицина…