Проф. Божков след избора му за народен представител във ВНС

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 50, 1990 г.
ЧОВЕКОЛЮБИЕ, ПРОФЕСИОНАЛИЗЪМ, РАЗУМ
Още на първия изборен тур проф. Иван БОЖКОВ, ректор на Висшия институт по зоотехника и ветеринарна медицина, кандидат за народен представител във Великото народно събрание от страна на БСП, извоюва победа. По този повод е и разговорът с него, който проведе сътрудничката на вестника Иванка ДЕМИРЕВА.
-С какво ще запомните 10 юни? Как се чувствувате след победата? Очаквахте ли такъв категоричен вот на доверие от страна на вашите избиратели?
-За мен 10 юни 1990 г. ще остане паметен за цял живот. Потвърди се моето дълбоко убеждение, че демокрацията на нашия обществено-политически живот, чието начало беше поставено на 10 ноември 1989 година и той ще се развива и укрепва още повече. Имах вътрешната убеденост в правотата на платформата на БСП и в моята лична платформа и от многобройните ми срещи с избирателите в кварталите на Стара Загора и селата от 159-и избирателен район виждах, че те се приемат не като някакви предизборни лозунги, а като една днешна и утрешна реалност и това ми вдъхваше увереност в крайния успех.
-Какви бяха главните Ви аргументи в предизборната борба?
-Ударението в моята предизборна платформа поставих на човеколюбието, професионализма и разума. Когато тези три неща се съчетаят в едно цяло, каквито и проблеми да има, те ще бъдат успешно преодолени в името не на отделни личности, не на отделни партии, а в името на целия български народ. Съжалявам, че в напрегнатия предизборен период, въпреки голямото ми желание, не можах да се срещна с всички мои избиратели, тъй като това практически беше невъзможно. Нашият народ е трезвомислещ, той преценя не само по лозунгите, не само по платформите, а и по личните впечатления за кандидата, които се добиват от срещите и взаимното общуване.
-Как виждате своето място в новия български парламент?
-Моят живот и професионалният ми път са свързани със селото, със селскостопанското производство, животновъдството, ветеринарното дело и висшето образование. Като депутат във Великото народно събрание смятам, че ще бъда полезен именно в тези насоки. И селското стопанство, и висшето образование трябва да се развиват приоритетно, и то не на думи, а с практически действия. Казвам това, защото продоволственият проблем и излизането от тежкото кризисно състояние на пазара може да се реши само от селското стопанство. Най-ефективните инвестиции са тези, вложени в образованието. Това е световен опит, опит на най-развитите капиталистически страни, който най-после трябва да намери практическо реализиране и в нашата страна.
-Как ще съчетавате в бъдеще задълженията си като ректор на ВИЗВМ и народен представител?
-Това е въпрос, който ме вълнуваше, когато беше издигната кандидатурата ми за народен представител, вълнува ме и сега, когато вече съм избран. Задълженията на един ректор на ВУЗ, в който се учат над 2 500 студенти от всички краища на страната и над 150 студенти от 40 страни на света, са големи. Той трябва обаче да се занимава с главните, със стратегическите проблеми на ВУЗ. Законът за автономия на ВУЗ даде възможност ръководството да се поеме от колективните органи на управление – общо събрание, академичен съвет, което не е без значение. Не е без значение и фактът, че зам.-ректорите, деканите, зав.-катедрите във ВИЗВМ са високо ерудирани специалисти, които улесняват работата ми. Аз разчитам на тях и на целия колектив на ВИЗВМ, в т.ч. и на студентите. Задълженията ми като народен представител ще бъдат също много големи. Убеден съм, че във Великото народно събрание влязоха високо ерудирани специалисти, хора с голям теоретичен и практически опит в социално-икономическата, политическата и духовната сфера. Въпреки сложността на проблемите, които ще се решават смятам, че в неговата работа ще цари деловитост и времето ще се използва най-рационално.