По думите ѝ тези специалности са резултат от изменение на Закона на висшето образование. Тя обясни, че няколко университета споделят образователната си практика и ресурсите си, за да могат да изградят интердисциплинарно подготвен инженер. Пример за това е Медицинският университет в Плевен, в който се подготвят инженери по телемедицина, в Медицинския университет в Пловдив се подготвят инженери по софтуерно проектиране в медицината, а във Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“ – инженери по комуникационни системи за организация на въздушното движение.
Проф. Темелкова уточни, че това са инженери, които умеят не само да поддържат комуникационни системи и да боравят със софтуер, но имат е познания в областта на медицината и авиацията.
„Около 100 хил. лв. е бюджетът на Висшето училище по телекомуникации и пощи за научноизследователска дейност, но бизнесът инвестира още около 500 хил. лв. привлечени средства под формата на различни проекти, инвестиции в лаборатории, в техника. Без бизнеса съвременното висше образование няма как да върви напред. За да имаме качествено образование и конкурентоспособни инженери и специалисти на пазара на труда, трябва и държавата да има роля в процеса“, подчерта проф. Темелкова.
Тя обърна внимание, че много често студентите, преди да завършат, започват да получават по-високи възнаграждения, отколкото техните преподаватели.
„Опираме отново до дефицита на кадри във висшето образование. Много е трудно да задържиш един завършващ инженер и то в IT сектора, да остане и да се развива като преподавател, когато бизнесът, преди да е завършил още, му е предложил възнаграждението на асистента по две. На нас ни липсва адекватна политика за качество. Необходим е нов модел за финансиране на висшите училища в страната“, настоя ректорът на Висшето училище по телекомуникации и пощи.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
Ашваганда, известна също като „индийски женшен“, е растение, използвано от векове в традиционната индийска медицина…