Прощалното писмо на Яворов до Тодор Александров

Пейо Яворов е едно от имената в родната литература, безспорно известно на всички ни.  Специфична черта на неговото творчество е блестящият и неподражаем начин, по който ни запознава със своята личност. Защото макар да е поет, човек с ранима душа и бушуващи емоции, в същото време той е революционен деец за свободата на македонските българи, прям, решителен и честен човек. Заради това не се учудвайте, когато прочетете „Две хубави очи“, а след него „Заточеници“, това е все същият Яворов…

Дори смъртта на поета с душа, изпълнена и раздирана от съмнения, е достойна да разкрие болката, причинена от любов. Той загива не като своите братя от революционното движение някъде по бранните полета с пушка в ръка, нито пък захвърлен заради делата си в някоя тъмница. Яворов слага край на живота си собственоръчно след любовна драма, смърт, сякаш достойна да бъде опоетизирана.

Малко преди да поеме последния си дъх, големият творец оставя няколко прощални  писма, в които с трагична сила проличава емоцията, терзаеща душата на поета. В следващите редове можете да прочетете писмото, което той посвещава на един от най-близките си приятели-видния революционер Тодор Александров.

 

“Драги Тодоре,

Прости ми ти, нека ми простят и всички други, че изменям на Македония. Аз умирам тук.

Ще легна при моята мила Лора.

Целувам те, дълбоко трогнат от грижите, които положи за мене през дни на големи изпитания. Благодаря за тия деветстотин лева помощ от организацията, без които отдавна бих умрял от глад, наместо от куршум, както ми приляга.

Кажи на Македония, когато отидеш там, че нейният син (аз се считам за неин) умря в свободна България, увенчан с една най-мръсна клевета. И когато тя бъде свободна, нека един другар дойде на гроба ми и каже: “Поздрав от нашата майка мъченица – тя вече е щастлива!”

Предай моите сърдечни поздрави на домашните си!

Горещо стискам ръцете на Христо Матов и Хр. Татарчев и Ал. Протогеров.

Целувам те. Сбогом

Твоя Пейо

В тия дни на терзания, аз не можах да подредя разписките. Моля те нареди да стане, както намериш за добре!

Същи”

Ивомир Колев

Източник: Българска история