Пулпитът- една от най-честите причини за силна болка в зъбите

Най-общо можем да разделим зъбите на коронка и корен. Коронката на зъба е тази част, която виждаме в устата и представлява около 1/3 от цялата големина на зъба. Коронката на зъба е покрита от емайл (най-твърдата структура в човешкото тяло), а под него е разположен дентин (също твърда минерална тъкан). Тези твърди зъбни структури покриват и предпазват „меката тъкан на зъба“- пулпа. Пулпата се разполага по цялото продължение на зъба, като в кореновата част е покрита също от дентин, но най-външната коренова тъкан се нарича цимент.

Зъбната пулпа най-общо е изградена от кръвоносни съдове – артерия, вена, капиляри и нервни окончания. Чрез нея се осъществява храненето и обмяната в твърдите зъбни структури, както и сетивността на зъба. 

Какво може да причини възпаление на пулпата?

Най-честата причина за възпаление на меката тъкан на зъба е усложнение след нелекуван дълбок кариес. Бактериите в кариеса деминерализират (разграждат) твърдите зъбни тъкани и по този начин бактериалните продукти достигат до пулпата като причиняват възпаление, което се характеризира със силна болка.

Зъбната пулпа може да бъде увредена и в следствие на травма – удар, падане, счупване на част от зъба. Възможно е да се причини травмиране на пулпата в следствие на различни хиперфункции в устната кухина- триене и скърцане със зъби, при което зъбните структури се износват бързо и се стига до експониране на пулпата в устната кухина.

Други причини за възникване на възпаление на зъбната пулпа са химично въздействие или различни форми на пародонтит.

Какви са симптомите на пулпита?

Възпалението на меката тъкан на зъба може да протече по различни начини в зависимост от много фактори. Най-често пациентите описват силна спонтанна болка, при която е трудно да се посочи точният зъб, който я провокира. Пациентите посочват само болната страна, като в някои случаи дори не могат да определят дали става въпрос за долната или за горната челюст. Болката обикновено се усилва вечер и нощем, като се провокира и усилва от термични дразнители, предимно студено. 

Понякога има гнойно възпаление в пулпната камера, като тогава болката е пулсираща, заради налягането, което се оказва върху твърдите зъбни стени. При липса на гной обикновено няма пулсация. При възпаление на цялата зъбна пулпа често причинният зъб е силно чувствителен при перкусия (почукване).

Описаните симптоми са валидни най-вече за острата фаза на възпалението, но то може да протича и хронично. В този случай обикновено симптоматиката е по-бедна, а може и да липсва. Понякога има болка при всмукване от зъба, както и при хранене. При липса на симптоми често пациентите не търсят дентална помощ, макар да има силно разрушение на зъба и може да се стигне до фрактура или развитие на кариес под нивото на костта, което води до екстракция и загуба на зъба.

Как се лекува пулпитът?

В зависимост от клиничната картина лечението на пулпита може да се раздели на два основни вида – девитализиране (умъртвяване на зъба, ендодонтско лечение) и лечение чрез запазване на виталитета на зъба (различни видове биологично лечение).

При наличие на остра симптоматика – непровокирана силна болка, която датира от повече от един ден, както и при широко отворена пулпна камера се предприема класическо еднодонтско лечение или така нареченото умъртвяване на зъба. Такъв вид лечение се предприема и при гнойни пулпити, както и при некроза.

При ендодонтското лечение се почиства кариознатата част на зъба, отваря се пулпната камера като се премахва първо коронковата част на пулпата. След това в зависимост от анатомичните особености на зъба се почиства кореновата пулпа, която е разположена в кореновите канали. Един зъбен корен има минимум 1 коренов канал, но могат да бъдат и повече. 

След премахването на нервите и кръвоносните съдове от зъба се почистват стените на пулпната камера – механично (чрез остъргване) и химично (чрез различни разтвори), за да се постигне максимална стерилност и в най-голяма степен да бъде премахнат бактериалния биофилм и всички продукти от обмяната на бактериите.

Последната стъпка в ендодонтското лечение е запълването на кореновите канали и херметичното затваряне на пулпната камера, последвано от възстановяване на зъба. Кореновите канали се запълват с различни по вид и съдържание каналопълнежни средства. Някой от тях са за временно запълване с цел овладяване на възпалението и допълнителна дезинфекция- калциеви препарати, антибиотични, формалинови и др. Постоянното запълване обикновено се осъществява с каналопълнежни средства, които са относително твърди или втвърдяват в кореновия канал – пасти с епоксидни смоли, с евгенол и др, както и гутаперка (инертно относително твърдо каналопълнежно средство). Различните видове заплънки на кореновите канали могат да бъдат активни известно време като отделят антибактериални вещества или да са напълно инертни.

Биологичното лечение на пулпитите има за цел да запази виталитета на зъба. То се прилага, когато липсва остра симптоматика и зъбната пулпа не е експонирана (отворена) в оралната среда. Може да има симптоми подобни на тези при кариес, но по-остри- силна, но краткотрайна болка при студено, провокирана бола, която остава не повече от няколко минути след премахване на дразнителя. Липса на спонтанна болка.

Първата стъпка при биологично лечение е същата – почистване на кариозната маса от твърдите зъбни структури. При отваряне на пулпната камера чрез различни медикаменти са овладява кървенето. По пулпното кървене може да се съди за напредването на възпалението. При лесно и бързо овладяване на кървенето се пристъпва към биологично лечение. При дълго кървене, което не спира в рамките на 2-3 минути се прави ендодонтско лечение.

След почистване и спиране на кървенето се поставя превръзка от биологично активен материал – богати на минерали цименти. След това може да се постави изолационна подложка и обтурация (пломба) от подходящ за случая материал. Понякога се поставят обтурации от биологично активни материали за известен период от време, след което се подменят с постоянна пломба. 

При изпълнение на биологичното лечение за неговият успех може да се говори след проследяване от поне шест месеца. През това време се правят тестове на известен интервал за проследяване виталитета на зъба- „студен“ тест или електроодонто диагностика. Правят се също и контролни рентгенографии.
 

Библиография:

1. https://europepmc.org/article/med/12406376

2. https://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0099239906010193?casa_token=1Ote8RBwdgkAAAAA:M3dsNFpTw6Ob_lb0oKWKAwDBMkEe4WD_t-jX6dUeQObKrfS0k0ft03lz9HPKEqD-bNDI9_EYj0A

3. https://www.sciencedirect.com/science/article/abs/pii/S0002817770130212

Източник: https://www.puls.bg/…… …….