„Пълзяща антидемократична кампания“. Защо ЛГБТ забраната отдалечава България от Европа

България е пълноправен член на Европейския съюз (ЕС) вече 17 години, но собственото ѝ законодателство тръгна срещу споменаването на ключови европейски документи в училище.

С българската конституция стана същото – има я от 33 години, но в парламента могат да минат текстове, които противоречат и на нея, и на други закони, и на основни принципи в европейското право.

На това обръщат внимание експерти, с които Свободна Европа разговаря за едно от последните решения на Народното събрание, прието с голямо мнозинство. Става дума за промените в Закона за предучилищното и училищното образование. Те практически забраниха да се обсъждат с деца теми, свързани с ЛГБТ.

Тази поправка предизвика протести с искане президентът да ѝ наложи вето. Наред с притесненията на правозащитници и активисти, че ако промененият закон влезе в сила, това ще засегне реалния живот на много хора с различна сексуална ориентация, съществува и друг риск за цялото общество.

Според университетски преподаватели по право, с които Свободна Европа разговаря, България е изправена пред опит за промяна на политическия курс на страната към европейска интеграция. И ако сега бъдат жертвани правата на ЛГБТ общността, скоро под въпрос могат да се окажат изобщо демократичните принципи на управление.

„Става въпрос за една пълзяща антидемократична кампания за отнемане на права“, казва преподавателката по конституционно право и защита на човешките права в Новия български университет доц. д-р Деяна Марчева.

Според нея тази кампания е в ход вече няколко години и се е фокусирала първо в ЛГБТ хората, защото те са „най-лесната популистка мишена“. Но рискът е за цялото общество, казва тя.

„Ако ние не успеем да спрем тази тежка мярка на отстъпление на България от основни права, гарантирани на българските граждани и на други хора, които са имали неблагоразумието да дойдат да живеят тук, аз съм сигурен, че ще има и следващи стъпки“, коментира и доц. д-р Христо Христев, преподавател по право на ЕС в Софийския университет.

По думите му съвсем скоро България ще се окаже изправена пред „целия набор от мерки за прогресивно разграждане на европейския демократичен модел, през който премина Русия, през който преминава в момента и Грузия например“.

Противоречие с конституцията

Новата анти-ЛГБТ поправка беше предложена от проруската партия „Възраждане“ и подкрепена от всички останали формации и независими депутати в парламента, с изключение на „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ) и няколко представители на ГЕРБ.

Тя забранява „извършване на пропаганда, популяризиране или подстрекаване по какъвто и да е начин, пряко или косвено, на идеи и възгледи, свързани с нетрадиционна сексуална ориентация и/или определяне на полова идентичност, различна от биологичната“.

На практика тази забрана обхваща споменаването в училище на всички понятия и термини, свързани с ЛГБТ общността. Включително и стратегията на Европейската комисия (ЕК) за равнопоставеност на хората с различна сексуална ориентация.

„Оттук нататък в цялото образование самите думи стават мръсни думи – каквото и да е засягане на понятията изведнъж се обявява извън закона“, казва Марчева.

Тя посочва, че това е в директно противоречие с Конституцията на Република България, чийто член 6, алинея 2 „забранява каквато и да неравнопоставеност по признак сексуална ориентация или по признак пол“.

Според колегата ѝ Христев новото анти-ЛГБТ законодателство нарушава принципа за неприкосновеност на личността и личната сфера, гарантиран в член 32, алинея 1, както и свободата на изразяване, защитена от член 39, алинея 1 на конституцията.

Дискриминационно определение

Сериозен проблем има и с нововъведения в закона термин за „нетрадиционна сексуална ориентация“, за който още по време на дебатите в пленарната зала стана ясно, че е заимстван от Уикипедия.

„Самата дума „традиционност“ предполага установяване на някакви обичаи и практики в обществото. Това обаче са видимите практики в обществото, това не са практиките в личните, интимните и семейните отношения, защото те не са в обществото“, коментира Марчева.

По тази причина тя е на мнение, че не може да съществува никакъв юридически спор по същността на това понятие, защото то изначално не може да съществува:

„А след като го няма, значи то не може да бъде дефинирано. Уикипедия не може да въвежда юридически понятия.“

Според Христев става въпрос за „принизяване“ на всички ЛГБТ хора, които новата поправка очевидно разглежда като „проблем за обществото“. Подобна норма изначално е дискриминационна и сама по себе си противоречи на българското законодателство, казват двамата преподаватели.

„Тази забрана противоречи дори на целите на самия Закон за предучилищното и училищното образование, защото в член 3 е заложено – принцип за равнопоставеност и недопускане на дискриминация, принцип за хуманизъм и толерантност, принцип за ориентираност към интереса и мотивацията на децата и учениците, към възрастовите и социалните промени в живота им“, добавя Марчева.

Тя посочва и въведеното от Закона за защита от дискриминация определение за „сексуална ориентация“, което включва „хетеросексуална, хомосексуална или бисексуална ориентация“. Тоест, там също става ясно, че не може да има разграничение между „традиционна“ и „нетрадиционна“ сексуална ориентация.

Несъвместимост с европейските принципи

Новата анти-ЛГБТ поправка нарушава директно и Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС). Причината е, че тя гарантира личната свобода и забранява дискриминацията.

„Доколкото половата идентичност и сексуалната ориентация са ясно и недвусмислено определени от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) като относими към основните елементи на личната свобода, защитена от член 8 на Конвенцията, ние имаме проблем с гарантирането на това основно право, което има определящ характер изобщо за съществуването на демократично общество – зачитането на правото на личен живот“, казва Христев.

Според него забраната за обсъждане на ЛГБТ теми в училище противоречи и на поне две директиви на ЕК, които гарантират защита от дискриминация на основание сексуална ориентация и полова идентичност.

„Ако и когато някой би бил ограничен, упражнявайки трудова дейност, по въпроси, свързани със сексуалната ориентация или пола, сме в разрез с изискванията на тези директиви“, казва Христев.

Тъй като дейността на частните училища попада в регулацията на вътрешния пазар на ЕС, новата забрана попада и в полето на европейското законодателство. Още повече, че тя потенциално би могла да засегне чужди граждани на ЕС в България.

„Това поражда въпроса как се съотнася тази мярка с Хартата на основните права на ЕС, с основните ценности, залегнали в Договора за ЕС. Там зачитането на човешкото достойнство, равенството и защитата на правата на всички хора, е въздигнато в основен принцип, фундаментален елемент, на който почива правото на ЕС“, обобщава Христев.

И добавя, че в този контекст българската анти-ЛГБТ поправка засяга серия основни човешки права, гарантирани на територията на Евросъюза:

• правото на човешко достойнство (член 1 от Хартата на основните права на ЕС);
• зачитането на личния живот (член 7);
• свободата на изразяване (член 11);
• забраната на дискриминация на основата на сексуалната ориентация или пола (член 21).

Поредица от стъпки с по-голяма цел

Ограничаването на правата на ЛГБТ хората е само малка част от това, която Марчева описва като „пълзяща антидемократична кампания“. По думите ѝ тя е започнала с решението на Конституционния съд (КС) от 2018 г., с което беше обявена за противоконституционна Истанбулската конвенция.

Следващата стъпка е тълкувателното решение на конституционните съдии от 2021 г., според което думата „пол“ може да носи само биологичен смисъл.

Марчева е на мнение, че с тези две решение конституционалистите са наложили „доктрината на традиционното семейство“, заложена и в прокараната от „Възраждане“ законова поправка.

„Това, което направиха вносителите на забраната, е да наложат една доктрина в образованието, въпреки че самият законопроект уж забранява налагането на доктрини. Чрез забраната се отваря вратата за индоктриниране на децата в т.нар. традиционни семейни ценности“, добавя преподавателката по конституционно право в НБУ.

Към поредицата от стъпки, довела до новия анти-ЛГБТ закон, Марчева прибавя и тълкувателно решение на Гражданската колегия на Върховния касационен съд, „с което се преустанови 30-годишна практика да се позволява юридическа промяна на пола“. В тази връзка Комитетът на министрите към Съвета на Европа вече поиска обяснение от България как ще гарантира правата на транс и интерсекс хората.

Христев споделя мнението на колегата си, че новата забрана всъщност е част от цялостна кампания с много по-голяма цел. Според него тя преследва отдалечаването на България от европейските ценности.

По думите му в случая става въпрос за „много добре и внимателно планирана политическа пропаганда, която носи почерка на руските стратегии за водене на хибридна война“.

„Това е перфидна операция по манипулиране на общественото мнение, която цели да създава настроения срещу ЕС, срещу европейския модел на демократично общество и да култивира ретроградни, консервативни възгледи по посока на някакъв авторитарен модел на управление, какъвто е присъщ за Русия и нейните сателитите, вече и за Унгария“, обобщава преподавателят по европейско право.

Христев предупреждава, че дългосрочната цел на тази „антидемократична политическа пропаганда“ най-вероятно е изваждането на България от Европейския съюз.

www.svobodnaevropa.bg, · Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036