Темпото, с което напредва съдебната реформа в последните години, няма как да не предизвика в човек разсъждението, че всичко е предварително планирано. Повечето хора си мислят (може би с право), че става дума за някакъв заговор на лошите политици да не променят законите, които ще направят съдии и прокурорите свободни, а след това всичко би цъфнало. Затова бе опраскан „историческият компромис“ с конституционните промени, мислят опозиционно настроените. Всичко в крайна сметка можеше да се случи наведнъж, но не стана. Ще има да се случва повече oт 20 години. Затова сега ще бъде опраскан и съдебният закон, за да даде време на статуквото. Eдин анализ на Калина Николаева.
Да, ама ако не е така? Ако политиците не са лоши, а бавят нещата с мисъл за нас? Представете си, че всички закони и конституцията бъдат променени наведнъж, така че станат идеални…
Какво тогава ще кажем на европейците после, като нещата пак не потръгнат. Че проблемът всъщност не е в закона, а в самите хора. В нас? Абсурд. Затова нещата, които могат да бъдат променени още днес, ще бъдат променяни още 20 години. По-добре е европейците да си мислят, че се реформираме, отколкото да ни вземат за идиоти. Още тук и сега.
Проблемът на тази версия е, че е вярна само в допускането си за качеството на човешкия материал в България. Най-вероятно и сега някои по-запознати европейци подозират, че сме пълни идиоти, въпреки че се реформираме 24 часа, 7 дни в седмицата.
Нека вземем за пример нивото на дискусията в правната комисия преди седмица. Тогава депутатите приеха на първо четене, предложените от Министерството на правосъдието промени в Закона за съдебната власт. Направиха го така, че да стане ясно, че преди второто четене т.нар. втори пакет от съдебната реформа ще бъде обезобразен въпреки подкрепата на Реформаторския блок и привидното съгласие на ГЕРБ.
Най-големия театър изиграха главният прокурор, Патриотичният фронт и БДЦ. Първо Сотир Цацаров обяви колко чудесен е проектът и как безрезервно го подкрепя. После ПФ и БДЦ дадоха да се разбере, че Цацаров всъщност не е съвсем наясно какво е добре за него.
Емил Димитров-Ревизоро скочи срещу съвсем формалната децентрализация на прокуратурата и обяви, че ПФ е против, защото не можело Цацаров да няма как да звънне на някой районен прокурор и да му иска обяснение. Фактът, че Цацаров ще може да продължи да си иска обяснения от подчинените му, нямаше особено значение за Ревизоро.
Висшият съдебен съвет, който е продължение на волята Цацарова, също отхвърли закона, без дори да се постарае да обясни защо. Положението бе доста конфузно и се наложи „човекът на Бойко“ във ВСС Димитър Узунов да лъже депутатите в правна комисия, че имало някаква позиция на съдебния съвет по проекта.
БДЦ подкрепиха проекта за съдебен закон, плюейки по бившия правосъден министър Христо Иванов, който създаде основата на този закон. БСП гласува „против“, без да се разбере защо, а ДПС видя в редовите съдии превратаджии срещу чудесния Висш съдебен съвет.
Представлението бе толкова слабо, че само глух човек не би разбрал, че Сотир Цацаров играе двойна игра, която е така удобна за него, защото няма да носи лична отговорност за провала на реформата. В същото време неговите проекции в съдебната и законодателната власт така или иначе никога са носили отговорност за каквото и да е.
Така сметките показват, че за второ четене съдебната реформа в най-важните й части – децентрализация на прокуратурата и съдийското самоуправление – вероятно ще бъде опраскана. Точно както се случи с „историческия компромис“, създаден за промените в Конституцията. ГЕРБ няма да има нищо против това.
В едно нещо правосъдният министър Екатерина Захариева е права. Каквито и критики да има към проекта за съдебен закон, то това е най-сериозната реформа в съдебната система за последните 25 години.
Най-важното не е във формалната децентрализация на прокуратурата, а в налагането на реален парламентарен контрол върху главния прокурор. Другият ключов момент в проекта е даване на съдиите на свобода да се самоуправляват, да вземат решения, които в момента са в ръцете на шефовете им. Това до някъде би гарантирало лимитиране на съдебната номенклатура и възпроизвеждащата се от години върхушка.
Логично, и двата акцента не са по вкуса на много хора. Статуквото в съдебната власт има много привърженици на влиятелни позиции. Омотаването в зависимости е дълбоко вкоренено в отношенията между съдебната власт и политическата класа. И едните и другите прекрасно знаят как да се възползват от тях, правят го от години.
Без свян, дори когато порочните им взаимоотношения изплуват на повърхността на блатото. „Човекът на Бойко“ във Висшия съдебен съвет стана негов представляващ. „Ти си го избира“ пък се превърна в крилата фраза, след като бе казана на премиера от тогавашния градски прокурор по адрес на главния обвинител…
