Първият Източномаришки рудник „Трояново-1“ отбелязва 70- годишен юбилей

Първият Източномаришки рудник „Трояново-1“ отбелязва 70-годишен юбилей. Навършват се 70 години от първата копка, с която започва изграждането на рудник „Трояново-1“, дал началото на гиганта на българския открит въгледобив „Мини Марица-изток“ ЕАД

На 3 март 1952 г. Йордан Иванов и Кольо Петков, работници от ДСО „Минстрой”, под ръководството на техническия ръководител Петко Николов правят символичната първа копка на рудник „Трояново-1”. Строителството на рудника се изпълнява от ДСО „Минстрой” – Трети строителен район, с директор Доньо Пехливанов. Поради липса на необходимите кадри предприятието поема грижа и за обучението на работниците, които трябва да управляват багерите. През 1954 г. свидетелствата си получават първите източномаришки багеристи – Иван Мутов, Еньо Мутов, Ганчо Тенев, Михаил Янков, Илчо Христов, Диньо Кишнев и Иван Ангелов. Те участват и в строителството на рудник „Трояново-1”, и в експлоатацията на находището след това.

През март 1954 г. на строителната площадка на рудник „Трояново-1” (наричан тогава „Марица-изток”) пристигат първите съветски багери СЭ-3, с които се прокарва разрезната траншея. На 19 юли с.г. е натоварена първата влакова композиция с откривка и започва изграждането на външните насипища и на фактическото изграждане на рудника.
Днес „Мини Марица-изток“ ЕАД е важен местен енергоизточник, осигуряващ въглища за 3 258 MW базова мощност от източномаришките централи. То е еднолично акционерно със 100% държавно участие /принципал „Български енергиен холдинг“ ЕАД/ с концесия за добив на въглища, от находище „Източномаришки въглищен басейн” от 11. 08. 2005 г., за срок от 35 години.

От началото на експлоатация до първи януари 2022г. в най-голямото българско дружество за добив на въглища по открит способ са добити 1 258 млн. тона въглища  и са разкрити, транспортирани и насипани 4 904 млн. куб. м земна маса. Към първи януари 2022 г. икономически ефективните въглищни запаси са 741 850 000 тона, които са достатъчни да задоволяват енергийните нужди на България до края на концесията на находището – 2040 г., а и след това. Делът на изземваните въглища възлиза на 89% от общия добив в страната и представлява над 92% от балансовите запаси на лигнитни въглища в страната. Чрез преработката им се произвежда над 40% от електроенергията в страната, с относително най-ниска себестойност и висока конкурентоспособност. Осигуряването на непрекъснат добив на въглища е важна държавна необходимост, тъй като енергийната независимост е в неразделна връзка със защитата на националните интереси и стабилността на българската икономика.