Първият укрепен праисторически градски център в Европа се намира в България

Праисторическият солодобивен и градски център Провадия-Солницата е от най-значимите праисторически обекти в Югоизточна Европа.

Проучванията на комплекса започват през 2005 г. и се провеждат всяка година – досега 13 археологически сезона от голям екип от Националния археологически институт с музей на БАН и Историческия музей в Провадия под ръководството на чл.-кор. Васил Николов.

Посетителите могат да разгледат останките на най-стария солодобивен център в Европа (5500 – 4250 г. пр. Хр.), превърнал се в първия праисторически градски център на нашия континент (4700 – 4250 г. пр. Хр.), укрепен с каменна крепост.

Комплексният археологически паметник Провадия – Солницата представлява праисторическа селищна могила, при която върху част от културния пласт много по-късно е натрупана голяма тракийска надгробна могила. Намира се в района на Провадия, Североизточна България.

Селищната могила, която е имала културен пласт с дебелина около 6м и диаметър 105м лежи върху огромния пресечен конус на най-голямото и всъщност единствено находище на каменна сол на Източните Балкани. От намиращото се на дълбочина от 9 до 20м „солно огледало“ край селището са изтичали солени извори с максимална концентрация на сол. Добивът на тази стратегическа суровина започва по времето на късния неолит – през периода около 5400-5000г.пр.Хр. Производството става чрез изваряване на разсол от изворите в тънкостенни керамични съдове, поставяни в масивни куполни пещи, които са изграждани в постройки вътре в селището. Това е най-ранният регистриран в Европа случай на тази технология за получаване на сол, а Провадия-Солницата е най-древният засега солодобивен център на стария континент. Животът върху селищната могила продължава през средния халколит, т.е. през времето между 4600 и 4500г.пр.Хр., а към края на този период край селището възниква голям производствен комплекс, който съществува и през късния халколит, т.е. между 4500 и 4200г.пр.Хр. В него пещите са заменени от големи открити съоръжения -широки до 10м ями, в които са нареждани плътно един до друг нов вид керамични съдове – дълбоки и дебелостенни паници с много голям обем. Изваряването на разсола ставало с открит огън, разпален на дъното на ямата в пространствата между допиращите се с устията си съдове.

За първи път в Европа са проучени останки от двуетажна постройка от късния неолит, която е служела както за обитаване, така и за производство на сол. Подът на първия етаж е направен от трамбована глина. Върху него, както и сред опожарените останки от втория етаж са разкрити цели или натрошени на място керамични съдове, както и огромно количество тънкостенни цели и фрагментирани съдове за производство на сол. Сред разкритите съоръжения в сградата интерес представлява масивно куполовидно съоръжение от глина. То е било предназначено за изваряване на разсол, но е изпълнявало и функциите на домашна пещ. До това съоръжение е проучено четиристранно зърнохранилище, върху дъното на което, сред плътен пласт от растителна пепел е разкрита уникална колективна находка от четири сърпа от еленов рог, със заздравени със смола кремъчни резци в тях. Досега от неолитните обекти в Стария свят такава колективна находка не е позната. На втория етаж на постройката са били изградени няколко съоръжения, между които масивно огнище, съоръжение за смилане на зърно, четири зърнохранилища и др.

Производството на сол в селищната могила Провадия – Солницата е продължило и по времето на средния и късния халколит. Добивът и търговията със сол по това време са причина за натрупването по пътя на търговската размяна на изключителното „богатство“ на престижни предмети в намиращия се на 37км източно от Солницата Варненски халколитен некропол (4500-4200г.пр.Хр.).

Натрупаните от производителите на сол богатства е трябвало да бъдат защитавани – по време на средния халколит селището върху селищната могила е укрепено със силна фортификационна система, която включва отбранителна стена и дълбок ров пред нея. Отбранителната стена е представена с палисада от гъсто забити високи дъбови стволове, дебело замазани от двете страни с глина. В нея има поне два диаметрално разположени входа, фланкирани с по два големи каменни бастиона от огромни камъни. След едно силно земетресение, което е станало около 4550г.пр.Хр. бастионите са разрушени, но зад останките им са изградени високи и дебели стени от по-дребни ломени камъни, които обаче също са разрушени при следващо силно земетресение. Изкопаният в стерилната глина кръгов ров с диаметър около 100м е имал ширина над 2м, а дълбочина му е била до 3.30м.

С площ около 7дка Провадия – Солницата е най-голямото укрепено халколитно селище в Североизточна България.
Находките от праисторическия солодобивен център Провадия – Солницата са изложени в Националния археологически музей в София и Историческия музей Провадия.

Комплексът се намира близо до съвременния град Провадия, в двора на „Провадсол“ АД.