„Първият човек“ от Чирпан се оказа последното човекоподобно в Европа

Професор Мадлен Бьоме и геологът Филип Хавлик на археологическия обект Азмака в пясъчната кариера край Чирпан. В зъбът нз 7 милиона години наистина може да пренапише историята на човешката еволюция. Снимка: Проф. Бьоме

„Бащата на човечеството“ или „първият човек на Земята“ се е появил край Чирпан, съобщиха някои медии. Оттам прародителят на човека се е преселил в Африка, за която се счита, че е майка на човешката цивилизация, твърдят българските издания.

Във връзка с това откритие е публикувана научна статия в списание Journal of Human Evolution.

Обърнахме се към автора на откритието, станало повод на тези заглавия – проф. Николай Спасов от Националния природонаучен музей при БАН.

Може ли да се каже, че фосилът на горен предкътник, намерен край Чирпан е на „Първия човек на Земята “ или поне на първия хоминид. И въобще коректни ли са такива класификации?

Прибрах се снощи от командировка в Солун и разбрах с учудване, че някои наши медии са подели, наистина много важното откритие в Азмака (Чирпанско), „на нов глас“.

Да, както споменах по-горе, става дума наистина за същата находка.

Това не е първият човек на земята, защото въобще не е човек, т.е. не е Homo sapiens или въобще Homo. Това е древен представител на семействто на хората. Към него спадат човекът, шимпанзето, горилата, орангутана и техните преки предшественици. Това не е и първият хоминид, а е последният хоминид на Европа. Сензационното е, че находката му е с около 1.5 млн. год. по-късна от уранопитека (известен от Северна Гърция), считан преди това за последния местен, автохтонен хоминид на Европа. (Човешкият род идва от Африка в Европа много по-късно – преди около 1.3 млн. години). Никой не вярваше, че по това време в Европа все още е можело да има хоминиди, смяташе се, че те са останали само в Източна Азия и Африка.

Вярно ли е, че това не е най-старият уранопитек? Къде стои българската находка по отношение на дриопитеците, намерени в Испания и Унгария?

Това не е най-старият уранопитек, но е най-късният, ако въобще е уранопитек. В нашата статия ние изказваме мнението, че това е по-скоро друг, самостоятелен род. Както споменах, зъбът от Чирпанско е много по-късен от всички други европейски находки. Той се отличава от тези, отбелязаните от вас, и по своята морфология.

Фосилът на горен предкътник на хоминид, намерен прай Чирпан.

Има ли някакво развитие по повод находката? Има ли вероятност „да преобърне представите в палеонтологията за африканския произход на хоминидите?

Да, има съществено развитие на въпросите свързани с Находката от Чирпан. Съинициатор съм на изследване, провеждано от международен колектив, с което разширяваме значително знанията за най-късните хоминиди на Европа и на тяхната роля. Надявам се в относително близко време да можем да представим нашите изводи в престижно научно списание. Именно тогава ще има повод и основание за разпространяването на тези новини и на откритията, тръгнали с намирането на Чирпанската находка. И тогава мисля, че ще можем да говорим за преобръщане на редица представи, но нека да стигнем до момента на отпечатване на научната публикация.

Източник: offnews.bg

редактор