Пътят към ада е постлан с добри намерения

Алена отговаря на писма

Здравей, Алена. Благодаря ти за статията „Стопанката, изгубила Господ“ в брой 4/2018 на „Кармичният кръг“.

[ad id=“225664″]

Дойде точно навреме, защото аз съм една от обучаваните в тези групи или курсове, и аз вече не знам точно какво е. Правила съм такива пити, за да помагам на хората, но от година ми се случват разни странни неща. Сигурно си прочела в книгата, че има заричания, наподобяващи прокоби или наричане за магия (все за добро!). И така, след като съм се хванала на хорото, започнах да се отзовавам на повиквания при болни или страдащи заради неуспехите си хора и да правя наричанията и ритуалите. В началото не усещах нищо, не се бях замислила, че след като не меся само аз, а и други хора от кръга, всеки от тях нещо вплита в тестото, а след това, като изяждаме хляба, си поделяме проблемите по равно.

В края на миналата година след опит да помогна на болен човек на смъртен одър вечерта сънувах кошмар. Гръмовен глас, сякаш на Бога, ме назидаваше за това, което съм направила, защото и близките на човека месеха с мен и ядоха от хляба. Друг глас започна да ми крещи, че вредите, които нанасям, са такива, че вече съм си подписала паспорта за ада и ме чака моят казан.

Събудих се обляна в пот и трепереща. Свързах се с моя обучител, който ми каза да не се притеснявам, че всичко това е плод на притесненията ми и на умората, след като човекът е тежко болен, и да забравя за съня си.

Въпреки това го помня, защото в един момент си припомних лицето на болния, което сякаш ме молеше да престана с месенето и ритуалите и да си отида, но не… близките му искаха да продължа и аз останах.

Мина месец и сега сякаш от нищото започнаха здравословните проблеми при мен и семейството ми. Никога не сме боледували освен от настинка или грип, който отминава бързо. То не бяха костни проблеми, то не бяха пневмонии, то не бяха прояви на мигрена. Думи нямам и търся отговор на какво се дължат.

След статията ти ми проблесна, че съм си ги заслужила сама, но аз не съм единствената, която прави такъв хляб, нито съм единствената, която използва другите наричания. Познавам десетки хора, които ползват книгата и се ръководят от ритуалите, описани в нея.

[ad id=“263680″]

Алена отговаря:

С всяка изминала година все повече и повече ме обезсърчава отказът на българина да разсъждава за последиците от свое действие, докато прави нещо с вярата, че ще го споходи чудодейно добро или той ще дари някому добро.

А доброто в България, особено когато е свързано с досег до незримия свят, въпреки че се извършват действия в зримия, обикновено е прикрито зло. Наскоро се върнахме от почивка в Сандански. И там групи за месене и наричане са се нароили.

[ad id=“236993″]

В Стара Загора – също. Месят, месят, прехвърлят болести от болен на здрав. Питам се дали тази зараза, разпространила се светкавично в България, е оставила свободно от отровата си късче земя и хора. Статистиката казва, че на всеки шест минути един българин се разболява от рак. С масовостта на това месене и наричане не бих се учудила, ако след година-две, все пак е нужно време, този интервал да спадне на пет или четири минути.

Както често повтарям, на никого не мога да променя мисленето, желанията и разбиранията за добро и зло. Хората в България просто си обичат злото и го възприемат като добро. Иначе това месене и наричане нямаше да намери такъв всенароден топъл прием и преди първото получено писмо, в резултат на което се появи „Стопанката, изгубила Господ“, никой да не се запита не греша ли с това месене. Ако беше толкова добро, нима нямаше да бъде многовековна българска традиция, нима нямаше да се използва по цял свят? Не, такива въпроси няма.

[ad id=“236999″]

Чака се чудото, което се крие в месенето и яденето на хляба.

Е, да са ви честити болестите.

Или както народът преди нас е казал – и най-големият враг не може да ти стори това, което ти сам си способен да си причиниш.

За курсовете с месенето и наричането научих след писмото, което провокира статията ми, но те не са единични. Има прекалено много други, които са все за добро, но никой не споменава възможните подводни камъни, неизбежно причиняващи зло. Как да убедя дори и мои познати и приятели, че техните действия имат обратен на очаквания ефект – доброто винаги е зло? Не е възможно да го сторя, а и по-често не ми вярват.

[ad id=“237001″]

Българинът все търси мекото и лекото и какво ли не е готов да стори, за да го постигне и все минава по най-трънливия и изпълнен със страдания път.

Преди години се опитвах да убеждавам и да отварям очите на виждащите, но слепи за туй, невъзможно е месенето на хляб от човек с проблеми или несбъднати мечти да донесе разчупване в живота му и да го понесе на облаците на щастието, освен ако не си е сложил розовите очила и не вижда дъното на пропастта през тях като безбрежен океан от щастие. Няма как някой да меси хляб, да нарича проблемите и желанията си в тестото, при това на глас – в пълно противоречие със законите на кармата и незримия свят, след това да се яде от изпечения хляб с надеждата за чудодейно разрешаване на житейските му тегоби. Единственото, което ще заслужат, когато тестото се меси в група, е да попият взаимно проблемите си. Всеки оставя енергията си в тестото, дори и когато не всичко изричат на глас.

[ad id=“238430″]

Когато всички тях ги споходят болестите и появилите се от нищото неприятности, може и да не се сетят за причинителите им, но това е резултатът от тези наричания и изяждането на хляба.

Месенето и наричането внедрява в хляба чужда енергия, чужди проблеми, които месещите тестото попиват.