Пътят на Пламен Георгиев от „Ало, Ваньо“ до Валенсия

Тези дни Пламен Георгиев отново е основна тема в медиите и социалните мрежи в България, въпреки че на 31 юли подаде оставка като председател на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ).

Пет дни по-късно Прокурорската колегия на ВСС се събра извънредно, за да уважи единодушно молбата му да се върне като редови обвинител в специализираната прокуратура. На 9 август обаче Министерският съвет реши на свое закрито заседание да го назначи за генерален консул във Валенсия, с което предизвика възмущение не само сред българската диаспора в Испания.

Недоволството срещу Георгиев вече има конкретни измерения – подписка срещу новото му назначение, инициирана от българи в Испания, в която участват над 1400 души, включително и в България. Благосклонното отношение на изпълнителната власт към него най-често предизвиква въпроса – с какво толкова го е заслужил?

„Абе, тоя Мишо Бирата ми се обади сега пак“
Разследването, белязало кариерата на Георгиев, е това за корупция в митниците, в рамките на което е подслушван вече покойният им бивш директор Ваньо Танов. Именно от специалните разузнавателни средства (СРС), използвани по това дело, през 2011 г. излезе на бял свят известният разговор между Бойко Борисов и Танов, който започваше с репликата на премиера: „Ало, здрасти! Абе, тоя Мишо Бирата ми се обади сега пак.“

От въпросния запис, направен година по-рано, ставаше ясно, че Борисов иска от пивоварната на покойния варненски бизнесмен Михаил Михов, известен с прозвището си „Мишо Бирата“, да бъде изтеглен проверяващ митнически екип. Разговорът завършваше с фразата на Борисов: „Добре. Ако трябва, обади му се ей сега и му кажи какво сме се разбрали, защото там поех ангажимент и аз не съм Първанов. Като съм му обещал, че няма да го закачам, няма да го закачам.“

В подслушаната комуникация участваха още тогавашният заместник на Танов – Антоний Странджев, както и бившият финансов министър Симеон Дянков. Първоначално само Странджев призна публично, че разговорите са автентични, а впоследствие самият Борисов също потвърди, че е поемал ангажимент пред Михов. Случаят бе проверяван два пъти от прокуратурата, но и двата пъти – без резултат.

„До мен не е достигнало нищо“
Две години по-късно самият Пламен Георгиев се оправда, че докато е водел делото, по което са направени въпросните СРС-та, изобщо не е разбрал за тези разговори. Такава беше и официалната позиция на държавното обвинение.

„До мен не е достигнало нищо. Не мога да имам съмнения в тоя или оня. Аз ви казвам какво съм прочел. Имало е много служебни разговори, не знам дали и служителят би могъл да разбере“, заявява той в интервю пред „Медиапул“ през март 2013 г., обяснявайки, че служителите в МВР, отговарящи за подслушването в онзи момент, изобщо не са му докладвали разговори между Борисов, Танов, Странджев и Дянков.

„Тоест, ние сме били филтрирани (прокуратурата –? б.а.). Всеки може да ни филтрира. Първо, служителят ги изслушва и ги сваля на хартия. Ако тръгнат да се изписват на хартия записите, това ще са десетки хиляди страници. Практиката е, че разговорът не се изписва, когато се прецени, че няма връзка с конкретното дело. Явно някой е преценил, че този разговор е несъотносим към делото за подкуп.“

Кариерно израстване, гарантирано от ГЕРБ
Няколко месеца след избухването на скандала със СРС-тата, станал известен като „Ало, Ваньо“, Пламен Георгиев започва изкачването си в изпълнителната власт. Тогава прокуратурата все още не беше приключила окончателно проверките си по случая със заключението, че „няма данни за извършено престъпление“.

Георгиев влиза в съдебната система като следовател в столичното следствие през 2002 г. Три години по-късно вече е прокурор в Софийската районна прокуратура. През 2006 г. отива в градската прокуратура, където остава до 2009 г. Тогава е прехвърлен във Върховната касационна прокуратура (ВКП), където оглавява антикорупционния отдел, създаден от главния прокурор към онзи момент Борис Велчев, с когото сам признава, че са били близки.

На 23 декември 2011 г. Георгиев е избран от ВСС за зам.-ръководител на новосъздадената от ГЕРБ специализирана прокуратура, но така и не поема поста, защото 4 дни по-късно е назначен за заместник на правосъдния министър Диана Ковачева. В началото на същата година в. „Галерия“ публикува откъси от СРС-тата по делото за подкуп в митниците, водено от Георгиев.

В правосъдното министерство той остава до края на януари 2013 г., когато е назначен от Борисов за шеф на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ). Това се случва само месец преди първият кабинет на ГЕРБ да подаде оставка и малко, след като парламентът променя изискването за заемане на този пост за юридически стаж от 12 на 10 години. Към началото на 2013 г. стажът на Георгиев е около 11 години.

Георгиев остава начело на комисията за конфискация и докато премиер е Пламен Орешарски. През март 2018 г., вече при третия мандат на Борисов, Георгиев е избран с голямо мнозинство от парламента за председател на прясно създадената тогава КПКОНПИ. Номиниран е от ГЕРБ.

Заслуги в прокуратурата
Извън делото, от което произлязоха записите „Ало, Ваньо“, публично известните успехи на Георгиев в прокуратурата са няколко. Беше наблюдаващ прокурор по делото срещу бившия депутат от ДПС Митхат Табаков, който е единственият кадър на Народното събрание, лежал в затвора заради залоупотреба с обществена поръчка.

Георгиев водеше и делото за корупция срещу бившия зам.-министър на вътрешните работи Раиф Мустафа и бизнесмена Росен Маринов. То започна с една от първите показни акции на създадената през 2008 г. ДАНС и завърши с условни присъди.

Именно по този казус през 2010 г. Георгиев произнесе репликата: „Убеден съм, че ще бъдат осъдени, ако делото се гледа безпристрастно.“ Тя беше насочена към Софийския градски съд (СГС), който оправда двамата подсъдими на първа инстанция, а бившият главен прокурор Велчев впоследствие го накара писмено да се извини на съда.

Пламен Георгиев работеше заедно с Пламен Панайотов по разследването на злоупотребите в „Софийски имоти“, но се оттегли, след като бе командирован във ВКП. Панайотов пък също изостави въпросния казус, за да стане съдия в специализирания съд.

„Решимостта“ срещу Прокопиев
Дейността на Георгиев начело на КОНПИ ще се запомни най-вече с иска за над 2.2 млрд. лева срещу семейството на бившия мажоритарен собственик на фалиралата КТБ Цветан Василев. В момента делото е спряно от СГС в очакване на отговор на преюдициално запитване до Съда на ЕС.

Под ръководството на Георгиев вече бившата комисия за конфискация успя да запорира имущество и на съиздателя на „Капитал“ и „Дневник“ Иво Прокопиев. Повод за това стана становището на КОНПИ, че сключената през 1999 г. сделка за приватизацията на дружеството „Каолин” е незаконна.

Въпреки че въпросната сделка излизаше извън максимално разрешения 10-годишен срок, в който комисията можеше да се връща назад в доходите на проверяваните. И въпреки че по приватизацията на дружеството има влязла в сила присъда на Върховния касационен съд (ВКС) от 2004 г. в полза на приватизатора. Както и становище на Агенцията по приватизация, според което сделката отговаря на закона.

Във връзка с този случай Пламен Георгиев получи и похвала от един от членовете на парламентарната комисия за борба с корупцията по време на процедурата по избор на председател на КПКОНПИ през март 2018 г.

„Мисля, че няма много какво да обсъждаме. Ние познаваме прекрасно тези хора. Идваха няколкократно, представиха своята работа, отчетите за година. И от двамата аз лично съм с хубави впечатления. Направи ми впечатление също решимостта на един от тях по казуса с Прокопиев, където писаха. Мисля, че е редно да допуснем и двамата кандидати“, заяви Симеон Симеонов от „Воля“, визирайки Георгиев и опонента му в конкурса Николай Николов.