19 години лишаване от свобода по обвинение в екстремизъм. 25 години затвор за държавна измяна. И двете присъди се определят като политически мотивирани. И двете са в Русия.
Единият осъден е опозиционерът Алексей Навални, а другият – бившият журналист и опозиционер Владимир Кара-Мурза. През ноември художничката от Санкт Петербург Александра Скочиленко също беше осъдена на 7 години затвор за антивоенен протест.
В Русия няма масови протести или шокиращи снимки на арестувани. Репресиите обаче са преместени в съдилищата и в затворите.
„Това е завръщане към репресивната система от периода след Сталин“, казва правозащитникът Александър Черкасов от организацията „Мемориал“, която беше забранена в Русия. Според него сега Путин се връща към същите методи.
„Обхватът на репресиите се оказва достатъчен: Един човек е вкаран в затвора, а други стотина са с вързани ръце, защото вече имат административно нарушение, а следващото такова означава затвор. Това работеше в Съветския съюз, работи и сега“, казва той.
През 2023 г. присъдите за лишаване от свобода, разглеждани като политически мотивирани, стават все по-дълги.
Според доклада за 2023 г. на OVD-Info, правозащитна организация, която следи и докладва за репресиите в Русия, продължителността на отсъденото време в затвора при антивоенни действия там е от 36 до 77 месеца. За публикация в интернет руснаците най-често са получавали присъди между 34 и 65 месеца.
Закони с неясен език и непредсказуемо приложение. Докладът на OVD-Info показва, че Кремъл си служи с тях, за да потиска основни свободи на гражданите в Русия.
За целта са създадени редица нови закони, а други са променени. Те криминализират разпространението на това, което държавата определя като „невярна“ информация за въоръжените сили, както и „оправдаването“ на тероризма, „реабилитирането“ на нацизма и т.н.
През 2023 г. в Русия са заведени най-малко 2830 дела по закона за „дискредитиране“ на въоръжените сили. Това представлява лек спад спрямо предходната година, когато хора, арестувани по време на антивоенни протести, редовно са били обвинявани по този член.
Има обаче значителен ръст на наказаните за „повторното“ дискредитиране на въоръжените сили. В подобен случай законът предвижда лишаване от свобода до пет години. Така на 28 декември в Краснодарския край е обвинен 86-годишният православен архиепископ Виктор Пивоваров.
„По време на разпита казах, че сегашното правителство действа незаконно. То е наследник на онези, които извършиха болшевишкия преврат през 1917 г., и то продължава тяхното сатанинско дело“, казва Пивоваров пред RFE/RL.
През 2023 г. има ръст и на делата, водени заради разпространение на „невярна“ информация за войната в Украйна, особено в случаите, за които се твърди, че изказванията са мотивирани от „политическа омраза“. Само през тази година са повдигнати обвинения на най-малко 794-ма обвиняеми, съобщава OVD-Info.
През февруари сибирската журналистка Мария Пономаренко беше осъдена на шест години затвор заради „фалшива новина“ за жертвите в Мариупол, след като прекара близо година в предварителния арест.
През май тя беше преместена в затвор на повече от 1000 км от непълнолетните си деца, а през ноември беше обвинена в нападение над служител на затвора, което може да добави още пет години към присъдата.
През 2023 г. са образувани и най-малко 16 наказателни дела по обвинение в „оправдаване на тероризма“. Много от делата са свързани с хора, които са коментирали нападенията на военни окръжия в Русия или атаките, които повредиха Кримския мост, свързващ Русия с окупирания украински полуостров.
Освен това законодателите криминализираха „оправдаването“ на екстремизма. Според анализаторите на OVD-Info това може да означава, че скоро ще се появят и редица дела за всеки, който коментира лице или организация, фигуриращи в списъка на Кремъл с предполагаеми екстремисти.
Най-малко 43-ма журналисти бяха застигнати от вълната от репресии през 2023 г. по различни обвинения, обикновено свързани с изявления за войната в Украйна. Двама американски журналисти – Еван Гершкович от The Wall Street Journal и Алсу Курмашева от RFE/RL – бяха арестувани в Русия през 2023 г. и остават в ареста.
През 2023 г. се увеличава и списъкът на Министерството на правосъдието с „чуждестранни агенти“. В него са добавени 217 лица и организации. 53 организации са обявени за „нежелани“ в Русия в сравнение с 23 през 2022 г. На 30 ноември несъществуващото „международно ЛГБТ социално движение“ беше забранено и обявено за екстремистко.
„Тази година законите, отнасящи се до публичните изявления, „чуждестранните агенти“ и „терористичната дейност“, бяха значително по-строги“, казва анализаторката на OVD-Info Елизавета Щиглиц.
„Смятам, че войната стана възможна заради огромните репресии в руското общество“. Това казва Мариана Кацарова, първият в историята на ООН специален докладчик по положението с правата на човека в Русия.
Пред Current Time тя казва, че положението в Русия е „много сложно“.
„Това не означава, че няма активисти и наблюдатели на правата на човека в Руската федерация“, казва тя. Кацарова съобщава, че досега е получила повече от 200 доклада от активисти в страната. „Те работят, но основите на гражданското общество са разрушени.“
След непровокираната война на Русия в Украйна през февруари 2022 г., „виждаме… ситуация, в която цялото законотворчество и държавната дейност са насочени към заглушаване на гласовете на хората, гласовете на гражданското общество и антивоенните послания на хората“, казва тя.
Елизавета Щиглиц добавя, че тези тенденции вероятно ще продължат и ще се засилят през 2024 г.