Равносметката. Как се промени разбирането за войната

С неразбиране. Така започна войната на Русия срещу Украйна. Нахлуването на руските войски на 24 февруари миналата година, както и завземането на Крим през 2014 г. често се сравнява с организирането на нападението над Полша от Германия на Хитлер на 1 септември 1939 г. Това сравнение е полезно, но неточно.

Най-малкото тогава този акт е предшестван от международно споразумение, което развързва ръцете на Германия. Агресията се води с предварително и актуално сътрудничество между нацистка Германия и Съветска Русия. През 2022 г. обаче Русия няма ничия подкрепа. Преди 1939 г. в края на септември с Мюнхенското споразумение между Германия, Обединеното кралство, Франция и Италия на първата е предоставено „правото“ да анексира чехословашката Судетска област, където живеят предимно германци – над три милиона души.

Споразумението противоречи на някои предишни международни договори, но с него те са прекратени. През 1938-1939 г. на германското общество е поднесено идеологическото оправдание на „необходимостта от жизненото пространство“, което може да бъде намерено единствено на изток.

За руското обществено мнение в края на 2021 и началото на 2022 г. обаче такова оправдание няма и не е поднесено. Официалната защита на агресията е по-скоро сходна на реториката Германия преди анексирането на Австрия или Аншлуса – присъединяването ѝ към Третия Райх.

Водещ аргумент на Кремъл първоначално беше „грижата“ за Украйна и украинците, които хем били изкуствена държава, хем попаднали под чуждо вражеско влияние и трябва със специална операция да бъдат извадени от лапите на „колективния Запад“. Към днешна дата от „грижата“ не е останал дори спомен, руската армия е въвлечена в престъпления, а издаващият заповеди президент на Русия продължава да твърди, че агресорът е именно НАТО. А неговата война е мир.

С какво тази война е различна от всички останали

Първоначално отвъд Украйна (а донякъде и в Киев) сякаш преобладаваше предчувствието за бърза победа на агресора. Това настроение лесно може да се реконструира по публикациите в интернет. Но то по интензитет е по-несъществено от шока, предизвикан от Русия с нападението ѝ срещу Украйна. Този шок произтича от няколко обстоятелства. Ето краткият им списък. В него не може да се определи кои стечения на обстоятелства са по-значителни или по-неочаквани.

Войната де факто и де юре започва с анексията на Крим и продължава с признаването от Русия на „народните републики“ в източната част на страната. Обосноваването на военните действия на Русия след 24 февруари 2022 г. е толкова абсурдно, че светът не може да го разбере.

То приличат на похватите на Хитлер, Гьобелс, Гьоринг и Хес да обвиняват другите в това, което те самите предприемат през 1939 – 1941 г. „Войната е мир.“ Само в Източна Европа разбират (макар и не всички) какво означава „денацификация“ на Украйна – изтребление на демократично установените права и свободи, заедно с техните поддръжници.

Агресията на Русия не е предизвикана. Но войната се разгръща в Европа, която е привикнала на мир и спокойствие. След 2014 г. мнозина привиждат негласно „Мюнхенско решение“ – превзет е Крим и някакви територийки, но от Русия продължават да купуват енергия и ресурси и продължават да инвестират в предприятия на нейна територия, построен е мост до полуострова, заселени са хора на мястото на напусналите и изгонените. Осем години агресорът изглежда задоволен.

Русия е единствената страна, която след Втората световна война завзема територии на съседни страни. Русия е и член на Съвета за сигурност на ООН, неговите членове са по устав гарант на предотвратяването на войни, правото на защита срещу агресия, санкциониране на агресора и изобщо по замисъл са крепители на т.нар. „световен ред“.

Други страни от този съвет също са участвали във войни и военни действия или са подкрепяли воюващи страни. Но никога не са завземали територии. В крайна сметка редът винаги е бил преучредяван, а щетите – възмездявани, доколкото е възможно.

След 1946 г. имперските и междудържавните войни на практика изчезват, войните са по-често граждански, вътрешнодържавни – със странична или без външна намеса. Успешните държавни преврати след 2016 г. изчезват дори в Африка. А за Украйна се предполага, че поради общото съветско минало Кремъл или знае всичко, или контролира разположението на силите.

За Кремъл нахлуването в Украйна наистина се привижда като Аншлуса на Австрия от 13 март 1938 г. или като повторение на завземането на Чехословакия през август 1968 г. – марш на скок до или десант в столицата без съществена съпротива.

По данни на Международния валутен фонд (МВФ) отбранителните и свързаните с тях промишлени разходи на Русия са два до три пъти над тези в Източна Европа от средата на 1990-те, тези на Украйна са още по-незначителни до анексирането на Крим, а след 2015 г. са средно два пъти по-ниски като дял от брутния вътрешен продукт (БВП).

Перспективата за значими санкции за Кремъл изглежда слабо вероятна, най-вече поради опита от 2008 г. (войната срещу Грузия), относителната свобода на действие в Сирия (в подкрепа на Башар Асад) и, разбира се, мекотата на санкциите по повод анексирането на Крим и подкрепата за марионетните народни републики в Източна Украйна.

Освен член на Съвета за сигурност на ООН, Руската федерация е и един от гарантите на независимостта на Украйна по силата на Будапещенският меморандум от 5 декември 1994 г.

Според него Русия заедно със САЩ и Великобритания се задължават да защитават независимостта, суверенитета и граници на Украйна, да се въздържат от заплаха за използването на сила срещу териториалната цялост или политическата й независимост, да се въздържат от икономическа принуда спрямо Украйна, да не използват ядрено оръжие срещу нея и „да търсят с незабавни действия в Съвета за сигурност на ООН.., ако Украйна се превърне в жертва на акт на агресия или обект на заплаха от агресия“ с такова оръжие и да се консултират взаимно, когато изпълнението на тези задължения е застрашено.

През юли 1990 все още съветският парламент на Украйна приема декларация за независимост и обявява намерение страната да стане „постоянно неутрална държава, която не участва във военни блокове“ и няма да приема, нито да произвежда, нито да набавя ядрени оръжия.

Германия през 1939 г. не е обвързана с подобни задължения. Полша е в съюз с Великобритания и Франция, но защитата ѝ е невъзможна, поради изпълнението на пакта Молотов-Рибентроп.

Страх от зараза

Икономически успехът на войната на Русия също не изглежда вероятен.

Правителството в Киев не просто увеличава разходите за отбрана, но повишава и тяхното качество, отбранителния си капацитет. В това начинание то се ползва с пълната подкрепа на украинското население.

Единственият данък, който те плащат според всички изисквания на закона, е военният данък – 1.5% от всеки доход (при плосък данък върху доходите от 18%). Само този факт е достатъчен, за да се предположи, че защитата срещу планираната агресия ще мобилизира подкрепа за правителството.

През 2021 г. дори се планира премахване на военния данък. Замисълът обаче беше изоставен поради струпването на руски войски на източната граница. Да предположиш, че народ, който стриктно плаща военен данък, няма да окаже съпротива, е пълна глупост. Невежеството е също сила, която тласка Русия към агресия.

От 2013 г. насетне стопанският потенциал на Русия се свива. Нейната икономика от равнище на БВП приблизително равно на две трети от БВП на Германия изостава до една трета, а в сравнение с БВП на ЕС икономиката на Русия е десет пъти по-слаба.

В допълнение към това приходите в държавния бюджет на федерацията зависят от износа на енергийни суровини най-вече към Европа. Те са с добра перспектива през 2021 г. поради възстановяването на икономиката на ЕС след пандемията. Но да се предполага, че една 10-11 пъти по-мощна икономика с почти три пъти по-висок БВП на човек от населението като европейската няма да може да си позволи да търси и намери алтернативни доставки на енергия и суровини е, меко казано, неразумно.

Обществените и политическите мотиви на агресия също изглеждаха неразбираеми. Единственият видим дразнител е успехът на Украйна на попрището на икономиката и политиката.

Според последния годишен доклад за богатството на Креди Суис, от 2000 до 2021 г. богатството на възрастните граждани на Украйна се е увеличило 22.3 пъти, а на тези на Русия – 12.4 пъти. При различни отправни точки и общо усещане за несправедливост на разпределението. През 2012 г. една четвърт от доходите в Украйна идват от ЕС, колкото и от Русия, измерени през износа. През 2013 г. износът за ЕС изпреварва този за Русия. През 2021 г. руският приход за украинците е вече само една осма от европейския.

За 20 години Украйна сменя пет талантливи и самонаправили се президенти, избрани от гражданите. В Русия нещата стоят другояче. Там е само Путин. Той първоначално е назначен и затяга юздите на държавното управление върху обществения живот. По показателите за демократичност на управлението, икономическа, човешка свобода и върховенство на закона Украйна в пъти подобрява своята класация. Изборите, словото и бизнесът са свободни. Русия стои в групата на най-лошо представящите се страни. Президентът е олигарх на всички олигарси.

Примерът на Украйна, както и този на Грузия е заразителен. Затова и Кремъл предприема действия срещу тях. Войната е израз на страх от политическа зараза.

Разходите за помощ на Украйна са инвестиции в бъдещо благосъстояние

Ако Русия победи в тази война или запази завладените територии с някаква форма на примирие, нови войни очакват Европа и света в бъдеще. Примерът ѝ ще въодушеви други диктатори. И самата Русия да продължава агресията в Украйна и другаде.

От януари миналата година до януари тази година, общата помощ за Украйна е малко над 10 млрд. евро на месец (122 млрд. от началото на войната), тази от САЩ е 0.3% от БВП на САЩ, а тази от ЕС – 0.2% от БВП. Това са пренебрежими разходи. Те са вложение в бъдещото благосъстояние на Европа, Северна Америка, Япония, Тайван, Нова Зеландия, Турция, Южна Корея и останалия свят. То може да бъде осигурено само при победа на Украйна, тоест освобождаване на завзетите територии. Възстановяването на Украйна ще изисква 5-6 пъти повече средства от предоставената досега помощ.

В същото време преките стопански загуби на Русия от войната изглеждат пренебрежимо малко. Загиналите на фронта, ранените и самоевакуиралите поради мобилизация няма да могат да участват. Загубата на БВП (оценена според украински данни) само поради това е приблизително 14 млрд. щатски долара или под 1% от БВП на страната към днешна дата.

Проблем е финансирането на войната при загуба на животи (16% от личния състав, 25% от танкове и по 20% от бронираните машини, самолети и хеликоптери). Но украинската армия е четири път по-малобройна от тази на Руската федерация.

Проблем е и финансирането на войната при разширяващи се санкции. Актът на въвеждането им е от началото на войната през 2014 г. и те се разширяват. 1400 чуждестранни компании са заявили намерение да напуснат. Това очевидно не може да стане от единия ден за другия. Активите им биват поемани от местни компании, работата им засега поддържа икономиката на Русия. Реалният проблем е загубата на пазари на природен газ (46%) и петрол (16%) към края на декември 2022 г.

Индия и Китай не могат да поемат ресурса, който преди беше насочван към Европа. Това се случва поради технически причини, но и поради предпазливост. Никой не е готов да загуби пазарите на ЕС и Северна Америка. Русия е в изолация не само тук, но и в Азия, и глобално.

Това положение не може да се промени в полза на Кремъл. За украинците свободите им са въпрос на живот и смърт. Войната се води на нейна територия. Цената е над 7200 загинали цивилни граждани (7% от които деца), над 12 000 ранени (8-9% деца) и приблизително 14 милиона разселени и емигрирали. Отказът на подкрепа за Украйна е подкрепа за Русия и човешките животи, които тя жъне в полята на Украйна.

*Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.

www.svobodnaevropa.bg, · Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036