Радев: Доверието в институциите може да се възстановени само ако те осигурят справедливост

Държавният глава подчерта, че липсата на законова рамка и неясните критерии, по които се финансират много медии, създават предпоставки за зависимости, автоцензура и изтласкване на професионализма от различни интереси

[ad id=“225664″]

Доверието на обществото в институциите може да бъде възстановено само ако те отговорят на очакванията за справедливост и ефективни резултати. Доверието е необходимост и за осъществяване на промените, които гражданите отдавна очакват в правосъдието, върховенството на закона и гарантирането на свободата на медиите. Това заяви държавният глава Румен Радев, който разговаря днес на „Дондуков“ 2 с докладчиците на Комисията по мониторинг на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа /ПАСЕ/ – Жолт Немет, представител на групата на Европейската народна партия, и Франк Швабе, представител на социалистите, демократите и зелените в Асамблеята, съобщиха от прессекретариата на държавния глава.

„Както младите българи, които учат, работят и търсят възможност за реализация в европейските държави, така и гражданите и възрастните хора в България, поставени в унизително положение, очакват по-високи доходи и подобряване на качеството на живот. Ефективната борба с корупцията и независимото правораздаване са задължителни условия за това“, подчерта още Румен Радев.

[ad id=“263680″]

Президентът беше категоричен, че приобщаването на българите зад граница с въвеждането на дистанционно електронно гласуване следва да бъде осъществявано при наличието на гаранции срещу опитите за външна намеса и контролиран вот в българските избори.

Докладчиците на Комисията по мониторинг на ПАСЕ поставиха по време на срещата въпроса за постоянното „пропадане“ на България в класациите за свобода на словото, като според проучването на „Репортери без граници“ от т.г. страната ни е на 111-о място в света, последна по този показател в ЕС, включително и след държавите от Западните Балкани.

[ad id=“263680″]

Президентът подчерта, че липсата на законова рамка, обхващаща дейността на всички видове медии в България, както и неясните критерии, по които се финансират много медии и техните собственици, създават предпоставки за зависимости, автоцензура и изтласкване на професионализма от различни интереси.