Кризата на енергийните пазари на ЕС показа, че решенията за неглижиране на ядрената енергия и въглищата са твърде прибързани. Затова се приема и настояването на 10 държави, сред които и България, ядрената енергия и производството на енергия от природен газ да бъдат признати като „зелени“ енергии. Въглищата все още имат важно място като базова мощност. Това заяви президентът Румен Радев пред журналисти в Брюксел след заседание на Европейския съвет, съобщиха от Президентството..
Това дава перспектива на България да продължи да развива ядрената си енергетика и проекти за енергия от природен газ, посочи Румен Радев. Президентът призова да се направи много ясна разлика, от една страна между базови мощности – каквито са ядрената енергия, въглища и газ, и от друга страна възобновяемите източници. По думите му Зелената сделка е необходима и трябва да се стремим към зелената енергия, но тя е 38% от енергийния микс на ЕС, 26% все още идват от ядрена енергетика, 16% – от газ, а 13% – от въглища.
Докато ние не намерим устойчиви решения на основния проблем как наистина евтината, екологично чиста енергия от ВЕИ да се съхранява, не можем да „задраскаме“ нашите базови мощности. Те дават стабилност и независимост в енергийния микс, заяви Румен Радев и посочи, че настоящата криза е върнала фокуса към темата. „Докато сме зависими от цените на газа на международния пазар, ние трябва да обърнем по-голямо внимание на тези базови мощности“, посочи държавният глава. По думите му изграждането на стратегическа автономност включва енергетиката, в това число ядрената енергия и въглищата.
Президентът посочи, че ЕС не се ангажира с конкретна финансова помощ в ситуацията с растящите цени на природния газ и електроенергията, но е дал препоръки и отговорността остава изцяло за държавите членки и техните финансови възможности. „Единственото финансово измерение като някаква мярка, и то може да бъде политически инструмент в ръцете на ЕК, е това, което предложих много ясно – да се премахне или поне да се намали цената на емисиите на парникови газове, за да може по този начин особено за държавите като България, в които въглищата имат значителен дял от микса, да има реално облекчение“, заяви Румен Радев. Прието бе предложението на България, Чехия, Полша, Унгария да се извърши проверка на пазарите на електрическа енергия и газ и на пазара за системата за търговия с емисии. „Ако се установят нередности, трябва да могат да се вземат мерки. Очакваме този доклад да излезе през ноември. Целта е да се ограничи спекулата на борсите“, заяви Румен Радев.
По темата „Миграция“ президентът Радев отново е поставил въпроса за изготвяне на ясен оперативен план в случай на рязко нарастване на миграционния натиск към външните граници на ЕС. Трябва да има поети предварително задължения от страната на ЕС и на всяка една държава по какъв начин ще се включат в такава ситуация, която включва аспекти на сигурността, като и хуманитарни и политически измерения, допълни българският президент.
В отговор на журналистически въпрос за липсата на добра ваксинационна кампания в България и Румъния, президентът посочи, че ЕС отчита средно 75 процента ваксинирани, но в Източна Европа ситуацията с разпространението на коронавируса е тревожна. „Призовавам за съзнателност, за разбиране към това, което прави правителството“, заяви президентът. Той допълни, че може и да подлежи на критика в някои аспекти начинът на въвеждане на последните мерки в България, но трябва да се направи всичко възможно, за да не се допуска още по-висок ръст на заразените.
Много от партиите в момента броят гласове – ще вземат ли или ще изгубят гласове, ако обявят ясни позиции, но не броят хората, които се заразяват, нито с колко лекари и медицински сестри разполагаме, не броят колко хора умират на ден, заяви Румен Радев. Той посочи, че по темата със зелените сертификати не вижда партиите да излизат с конструктивни и ясни позиции. „Част от тях са заети да организират протести, да подкрепят тайно тези протести и да ги разпалват. Други просто не казват нищо. Всички са изплашени от това, което става, и не искат да вземат отношение какво да се прави в тази криза“, посочи президентът.
По въпроса за върховенството на закона, обсъден по време на заседанието, президентът заяви, че темата изисква диалог, политическа воля и правни аргументи.