„Радиобисери“

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 51, 1990 г.
„РАДИОБИСЕРИ”
В дългогодишната си практика като журналистка в Градската радиоредакция, Стара Загора, съм редактирала хиляди материали, получавала съм много писма от слушатели, десетки материали от сътрудници. Прослушвала съм безброй предавания, в които понякога са се „промъквали” изрази – „бисери”, както е прието да ги наричаме в нашата практика. Записала съм доста от тях и често и за поука, и за отмора, препрочитам тези творения. Даже понякога се питам: „Дали и аз някъде не съм „изфабрикувала” подобно нещо?” И това ми действува профилактично…
Предлагаме ви, уважаеми читатели, някои от събраните „радиобисери”:
„Кръводарителят запретна ръкави и родилката беше оправена…”
„Майката вървеше по брега на морето, но не виждаше нито един мъж и кършейки ръце, викаше: „Няма ли кой, няма ли кой…”
„Седнали сме с дядо Иван върху един труп и разговаряме…”
„Тук раздаваха книги от най-различни браншове на човешката мисъл…”
„Уважаеми високоговорители ние страшно либим народната музика. И като почне да свири радиото, с жената дигаме ръце нагоре, гачели тавана ще подпираме, и… иху-ху, почваме да играем, пък после като отворим хладилника с ракия-аласонлийка, елате ни вижте…”
„Продукцията на клона не отмина нито един човек – от пеленачето да последния му житейски час…”
„…Големият сърцевед и скромен писател ни е напуснал физически от този свят. И с пълно основание, защото героите му са живи сред нас…”
„…Изтъкнати и дългогодишни хлебарки-ударнички са…”
„…Особено големи са успехите при вземането на кожи от населението…”
„Смесената растениевъдно-животновъдна бригада с председател И. К. е наситена с най-много животни…”
„Той правеше дребни услуги на хората, кому магарешка подкова ще сложи, кому кочина ще направи…”
„…От алкохолизма на мъжа си тя излезе с чиста душа…”
„…Ние трябва да се запознаем с половата култура, а после да пристъпим към действие…”
„…Въпроса за възпроизводството на децата нямам сили сам да го реша…””…Барометърът на пиянството беше зачукан в кръчмата, където хората жулеха ракията на голо…”
Мария САВОВА