Разклащането на Китай. Как кризите започват да заливат Си

Дори особено старателният преглед на картата на Китай най-вероятно би пропуснал малкия крайбрежен курорт Бейдахъ. Мястото е избрано още по времето на Мао като изолиран кът за летен отдих на ръководителите на комунистическата партия. То е едновременно далеч от очите на неговите съграждани, но и достатъчно близо до столицата.

Затворени за продължително време в държавните хотелски комплекси, лидерите и останалата част на политическата върхушка още от средата на 50-те години на миналия век използват възможността за множество неформални разговори и дискусии.

Според историци често там са вземани и важни решения. Например, кампанията срещу остров Кинмен през 1958 г., която води до т.н. „втора тайванска криза“, основите на икономическия „голям скок напред“, довел до смъртта на над 45 милиона души или пък антикорупционната инициатива на Дън Сяопин през 1983 г.

Но с идването на власт на Си Дзинпин преди десетилетие ерата на колективно лидерство, установена след смъртта на Мао, до голяма степен приключи и относителната важност на летните дискусии намаля. Очаквано много наблюдатели дори спряха да отделят внимание на случващото се в Бейдахъ.

Отминалото лято обаче промени това, защото се случи нещо необичайно. Част от сегашните старейшини са провели отделна среща в предградията на Пекин преди началото на летния почивен сезон и са постигнали съгласие да изпратят свой представител, който да се срещне със Си, за да му предаде тяхното притеснение от нарастваща нестабилност в страната. Очаквано тяхната загриженост е от множащите се кризи, признаците на недоволство и възникващите рискове за легитимността и позициите на компартията.

Проблемите

Най-големите им притеснения са по отношение на икономиката, те са и най-добре познати. Основните от тях са зацикляща икономика, срив на цените на недвижимостите, признаци на дефлация, намаляващ износ, свиващи се частни инвестиции, нарастващ дълг и забавяне на потреблението.

По-малко известните, но особено показателни индикатори за проблемите на Китай, не са в най-популярните макроикономически данни. По изчисления на Bloomberg се ускорява отливът на чуждестранни вложения в китайски акции и облигации. За последните три години сумата е вече 188 милиарда долара като за този август тя е над 12 милиарда долара. За същия период, активността на чуждестранните фондове на борсата в Хонконг е паднала с една трета.

Все по-осезаемо е пренасочването на средства от Китай към други части на Азия. Само за тази година, некитайските инвеститори изтеглиха над 26 милиарда долара от държавните облигации като в същото време насочиха 62 милиарда долара към тези на други азиатски държави.

Продължава и паническото бягство от ценни книжа на компании в сектора на недвижимостите. Вече почти 90% са собственост на местни, китайски дружества.

По последни данни на Shanghai Commercial Paper Exchange пък, 271 банки (една десета от общия брой банки в страната), собственост на различни държавни структури, не са изпълнили свои задължения по ценни книжа за месец юли.

Още по-цялостна картина дава проучване от юни тази година на търговската камара на ЕС в Китай. За 64% от компаниите правенето на бизнес в страната е станало по-трудно през последните 12 месеца, 11% вече са пренасочили доскоро предназначени за Китай инвестиции, а други 8% предстои да го направят през идните месеци. 75% са осъществили анализ на своите производствени вериги на фона на сегашните трудности, а 12% вече са ги пренасочили към други дестинации.

Именно поради подобни динамики непрестанно нараства брот на инвеститори и бизнес анализатори, които наричат Китай uninvestable (от англ. език – неподходящ за инвестиране). Подобна квалификация е пресилена, но точно обхваща срива в атрактивността на страната.

Последствията

Стопанските турбуленции и множащите се кризи принудиха комунистическите власти да предприемат някои странни и доста крайни мерки. В поредица от свои решения Пекин постепенно ограничи достъпа до всякакъв тип информация, дори публикувани дисертации по определени теми.

Наскоро беше засекретена и информацията за младежката безработица в страната. По всяка вероятност – защото расте от няколко години и вече е над 22%. Изчезна и информацията за броя на хората, подали искания за подкрепа поради безработица.

Все по-голям е натискът върху компаниите, които събират и анализират информация за различните стопански субекти в страната, а на практика повечето инвестиции, особено външните, не могат да бъдат направени без подобни анализи.

Сега властите въведоха ново ограничаващо законодателство, което почти изцяло прекъсва потоците на информация от най-различни публични и частни институции към тези фирми, създавайки допълнителни информационни завеси.

Очаквано нарастват социалното недоволство и протестите. В различни части на страната властите посещават по домовете или се обаждат на хора, загубили имотите си, за да ги спрат от участие в публични демонстрации.

В някои градове пък местните власти намаляват заплащането в държавната администрация в резултат на финансовата криза, свързана със сектора на недвижимостите. И там се трупа недоволство, но то е скрито просто защото държавната работа остава сред малкото по-сигурни места за заетост извън по-богатите източни провинции.

На много места продължават и протестите за неизплатени възнаграждения от предприятия, които са загубили поръчки или са затворили през последната година, особено в югоизточните райони на страната.

Нестабилността и непредвидимостта започват да се разпростират и към политическата система. Доскоро мистериозните изчезвания в Китай бяха свързани най-вече с хора от бизнес елита на страната, различни фигури от света на предприемачеството, които съзнателно или не са пресекли някоя от червените линии на компартията.

Славата не успя да спаси Джак Ма от тази съдба, прословутият основател на „Алибаба“, който внезапно потъна в неизвестност за около година, за да се върне смирен и с разбита на парчета бизнес империя.

Сега обаче тази практика става все по-честа и сред високите политически кръгове. Преди няколко месеца изчезна външният министър Цин Ган и докато се въртяха спекулации за случващото се той беше набързо сменен. През август от публичното пространство изчезнаха и двама генерали от ключово звено на китайската армия, които също бяха сменени.

Официалната неофициална версия из Пекин е, че става въпрос за разследвания за корупция. Неофициалната неофициална версия обвързва случилото се с изтичането на голям обем ключова секретна информация за ядрените програми на страната.

Последният изчезнал е министъра на отбраната Ли Шанфу, който е под американски санкции от 2018 г.

Между споменатите има нещо общо – всички те са или фаворити на президента или негови лични назначения. Целият този хаос създава видим дискомфорт на Си и генерира допълнителна управленска нестабилност. Това наблюдение също му е било комуникирано от комунистическите старейшини. На практика в момента изглежда, че всяко назначение по високите етажи изглежда предпоследно, със съответните негативни последствия за управлението на страната и възможността да се предвиждат решенията на властта.

Рисковете

Струпването на кризи започва да влияе негативно и на китайската външна политика и дипломация. Самоувереността в собствения икономически модел и впечатляващите макро данни бяха в основата на разгърналата се дипломатическа офанзива след идването на Си на власт преди десетилетие. Около тях се организираше и цялата реторика за възхода на Китай, т.нар. „залез на Запада“ и различни подобни тези. Опитът да се предефинира регионалният и глобалният ред стъпваше именно върху подобна заявка за превъзходство на китайския модел.

Нарастващите затруднения обаче започват да спъват тези амбиции и не е случайно, че Си реши да пропусне бизнес форума на последната среща на BRICS, както и събирането на Г-20.

Вътрешните проблеми, критиките от старейшините, отстраняването на членове на висшето ръководство и лошите икономически новини очевидно не просто накараха президентът да остане у дома, но и доведоха до сериозни дипломатически отстъпления.

Идните месеци ще покажат дали всичко това няма да доведе до задълбочаващи се затруднения на международната сцена и преместване на фокуса главно върху формати, в които Пекин има водещи позиции, но които няма да утвърдят страната като водещ глобален играч.

„Средното царство“ навлиза в безпрецедентна ситуация на множествена криза, а Си се озовава в баналната ситуация на свръхконцентрация на власт и увеличаващи се грешки. Политическата теория и история ясно очертават проблемната траектория на подобно развитие. Комунистическата партия на Китай и нейният лидер много трудно ще могат да се превърнат в нейно изключение.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.

www.svobodnaevropa.bg, · Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036