Любопитно

Разкриха тайната на най-ярката гама експлозия в историята

Физици от САЩ, Швеция, Франция и Великобритания в лабораторни условия пресъздадоха мини версия на загадъчните гама експлозии, съобщи Лента, цитирана от 24 chasa.bg.

[ad id=“263680″]

В рамките на експеримента бил предложен вероятният механизъм, свързан с възникването им. Става въпрос за изпускани от черните дупки снопове частици, които са под въздействието на силни магнитни полета.

Гама експлозиите възникват в далечни галактики и са с продължителност от няколко секунди до 1 час.
Най-ярката от тях – GRB 080319B, е наблюдавана на 19 март 2008 г., като в разстояние на 30 секунди е можело да бъде забелязана с невъоръжено око. При това източникът на гама експлозията се намирал в галактика, отдалечена на разстояние 7,5 милиарда светлинни години. Това я превърнало в рекордьор сред видимите в нощното небе далечни обекти. Като възможна причина за експлозията се споменавала емисията на гама лъчи, един от чиито снопове бе насочен към Земята.

[ad id=“225664″]

За да създадат модел на гама експлозията, учените използвали лазерната система Джемини в лабораторията Ръдърфорд-Епълтън във Великобритания. Това устройство излъчвало краткотрайни импулси с енергия 600 мегаелектронволта. Те се блъскали в оловна мишена с дебелина 5-25 милиметра. При това се образувала плазма, съставена от електрони и техните античастици – позитрони.

След това електрон-позитронният сноп преминал през дупка, пълна с хелий. С помощта на специално оборудване учените проследили измененията на физическите характеристики на снопа в неутралната газообразна среда. Същевременно бил генериран протонен сноп, който взаимодействал с плазмата. Това позволило да се направи протонна радиография на електрон-позитронния сноп и да се измери силата на магнитното поле, което възникнало при преминаването му през хелия.

Оказало се, че силата на създадените в рамките на експеримента магнитни полета се равнява на
предсказаната от моделите на гама експлозии.

Резултатите от изследването са публикувани във Physical Review Letters.

Arhiv