[ad id=“225664″]
Не знаех аз какво е старостта
за нея бях прочела във романи
и молих се да е далече тя
и да не носи болка, смут и рани.
Не жаля, че косата посребря
лицето не е свежо, нежно, гладко
очите не блестят със искри, плам
и устните усмихват се по-рядко.
[ad id=“263680″]
Краката някак по-бавно вървят
ръцете уморено се протягат
и мислите понякога мълчат
и спомените ти от тебе бягат.
Не са утеха думи на мъдрец,
че идва мъдростта със старостта
бих дала всичко най-скъпо за мен
отново да си върна младостта.
Автор: д-р Фани Нешева,Русе
