Снимка: Bloomberg L.P. |
Когато Индия не се появи на преговорите за климата в Лондон миналата седмица, британските домакини приеха това като пренебрегване на глобалния проблем със затоплянето. Това беше и още едно напомняне за това колко трудно ще бъде за дипломатите да осигурят обща пътна карта за справяне с бедствието, докато остават по-малко от три месеца до следващия кръг от преговори, пише Bloomberg.
Срещата в Лондон не е единственият пример за големите проблеми пред глобалната политика относно загряването на атмосферата. Само два дни преди това, по време на срещата на Г-20 в Неапол, Италия, дипломатите не успяха да постигнат споразумение за постепенно премахване на въглищата от енергийния микс. Индия, третият по големина замърсител в света, който е силно зависим от въглищната енергия, се оказа ключовата бариера пред споразумението.
На въпроса защо не са присъствали на срещата в Лондон, индийските представители посочват, че са били нужни у дома и имат технически проблеми, което означава, че не могат да участват в разговорите дори онлайн. Но те също добавиха, че вече са изяснили своите възгледи в Неапол.
Осигуряването на подкрепа от страна на Индия ще бъде ключът към успеха на подкрепените от ООН преговори за климата, известни като COP26, които ще се проведат в Глазгоу, Шотландия, през ноември.
Алок Шарма, президент на COP26 и министър в правителството на премиера Борис Джонсън, си е поставил амбициозната цел да „изпрати въглищата в историята“ на срещата на върха. Това ще запази жива надеждата за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5 градуса по Целзий спрямо нивата отпреди началото на индустриалната епоха.
Но температурите вече се повишиха с 1.2 градуса по Целзий, като последиците се усещат на фона на екстремните метеорологични явления, обхващащи земното кълбо от Канада до Китай.
Текущите ангажименти целят ограничаване на покачването на глобалната температура до 2,4 градуса по Целзий до 2100 г., според Climate Action Tracker. Специалният доклад на ООН за глобалното затопляне за 2018 г. посочва, че дори ограничаването да достигне до 1,5 градуса по Целзий, това би имало огромни последици за планетата, включително „многократно покачване на морското равнище“ за стотици до хиляди години занапред, както и изчезването на множество растителни и животински видове.
Ограничаването на затоплянето на земната атмосфера ще изисква делът на въглищата от глобалното производство на електроенергия да бъде свит до по-малко от 2% до 2050 г. В същото време Г-20 не може да постигне съгласие относно метода за постигането на тази цел.
Предшестващата разговорите в Лондон среща на лидерите на страните от Г-7 не успя да се договори за необходимостта от поетапното спиране на въглищните централи.
Преговарящите на COP26 ще представляват почти всички нации по света, което прави още по-трудно осигуряването на някаква сделка.
Постигането на успех на COP26 зависи от разговорите преди началото на срещата. Тук важна роля имат два ключови срока: страните трябва да представят по-амбициозни планове за климата, а богатите страни трябва да поемат ангажимент да изразходват по общо 100 млрд. долара всяка година, за да помогнат на бедните страни да се адаптират към промените.