Categories: Свободна Европа

Разпад или рестарт? Как Доналд Тръмп ще предоговаря отношенията с Европа

Всички са психолози, отново. Загубените десетилетия, прекарани в свръхинтерпретации на мислите на руския президент Владимир Путин и игнориране на съвсем реалните му действия, сякаш създадоха един политически и анализаторски навик. Сега той намери ново поле на действие – новоизбрания американски президент, Доналд Тръмп.

Разбира се, подобен фокус има своите основания, но не и когато се превърне в метод за маскиране на очевидното (при Путин) или пък почти пълно игнориране на политическа и управленска история (при Тръмп).

И в двата случая тези навици не просто пречат на внимателния анализ, но и постепенно се превърнаха в елементи на политически стратегии – на appeasement (политика на отстъпки) по отношение на първия, и на електорален „шок и ужас“ по отношение на втория.

Мисленето чрез подобие носи своите рискове, но очертаването на характера, темпото и параметрите на втория мандат на Доналд Тръмп изискват да погледнем към няколко допълнителни неща: историята на неговия първи мандат, относително ясно оформения му поведенчески модел и възможните и вероятни вътрешни и външни ограничители пред неговите политически желания и амбиции.

Два модела на управление

Повечето оценки и очаквания за втория мандат на Тръмп са проекция на интерпретацията за модела на упражняване на властта му от първия мандат. Тя е достатъчно добре позната и тиражирана почти безкрай от най-различни посоки – политически, медийни и експертни. На много места дори успя да излезе от по-специализираните пространства и да стане част от местните попкултури.

Всъщност в рамките на предходния му мандат съжителстваха две доста различни управленски реалности. През последната година те бяха описани от двама от съветниците по национална сигурност на Доналд Тръмп – Джон Болтън и Ейч Ар Макмастър.

Първият очертава безконтролен Левиатан, лишен от самоограничения, доктрина, уважениe към структури и норми. Вторият описва президент, който няма проблем да функционира в комплексна институционална среда и механизми за вземане на решения, очаква да чуе различни мнения с аргументи и изчаква дискусиите преди да предприеме нещо.

Изкушението е тези два модела да се мислят като взаимно изключващи се, а самата реторика и поведението на новоизбрания президент сякаш предполагат това. Историята на първия му мандат обаче предлага доста по-нюансирана картина, в която вместо или-или, сме свидетели на и-и.

Моделът, описан от Болтън, може по-скоро да бъде открит в области като имиграция, вътрешна сигурност, климатични промени. Моделът, описан от Макмастър, е видим в сектори, които са особено важни за Европа – външна политика, отбрана и национална сигурност.

Доналд Тръмп има и ясно изграден поведенчески модел, който дава ориентир за неговите ходове. В повечето случаи той търси бърза, символна и публична победа чрез предоговаряне. Това обаче дава възможности и на ответната страна, защото тя има възможност да стесни полето на преговори. Точно това направи покойният японски премиер Шиндзо Абе по време на разговорите за ново търговско споразумение, което в крайна сметка обхвана едва 5% от стопанския обмен.

Когато влезе в режим на преговори, всъщност Тръмп проявява немалка степен на гъвкавост отвъд базовия параметър, който го интересува. Например това се случи по време на предоговарянето на NAFTA и отношенията с Япония. Отново Абе успя да преформатира увеличения принос на страната му към издръжката на американските бази и голяма част от новите разходи не отидоха в американската хазна, а бяха инвестирани в съвместни способности и учения.

Нещо повече, след предоговаряне Тръмп обикновено прави крачка встрани и изоставя темата или я оставя на администрацията си, която впоследствие може да я разгърне по-спокойно в по-цялостна политика. Това например се случи по отношение на политиката на неговата администрация спрямо Китай.

Радикалните идеи

Същественият брой фактори и ограничения пред осъществяването на по-радикалните идеи на новия президент също се подценяват. На индивидуално ниво те включват необходимостта от опазване на авторитета на самия Тръмп, особено в ситуации на натиск и провокация от фигури като Путин и президента на Китай Си Дзинпин. Такива със сигурност ще има.

Отвъд реториката на Тръмп САЩ има достатъчно устойчива структура на базови национални интереси и позиция на супер сила, която няма да бъде оставена на трайна ерозия.

Това включва защита на икономически и инвестиционни интереси на почти 230 хиляди военнослужещи зад граница, изнесени отбранителни и военни способности, утвърдени позиции на влияние в ключови региони на света и други. Като минимум Тръмп не може да се самоизолира от процеса на тяхната защита.

Различни последствия от неговата реторика и действия също ще имат пряк ефект върху неговото управление. Например ускорена инфлация в резултат на прекалено бързо и широко наложени мита със сигурност ще подкопае неговите амбиции. Същото се отнася до финансовите пазари, които за момента селективно избират да се фокусират върху плановете за намаляване на данъците и дерегулациите. Но това лесно може да се промени. Китайска блокада на Тайван пък би взривила глобалната икономика и ще изисква реакция на Вашингтон, независимо от наличието или отсъствието на предварително изработена доктрина.

Макар и в по-силна политическа позиция, системата на институционален взаимен контрол и блокаж ще продължи да функционира. Нещо повече, чисто исторически, вторите президентски мандати традиционнo отключват вътрешно-партийни препозиционирания. Подобни наченки вече има сред републиканците в Конгреса както на ниво идеи, така и на ниво личностни предпочитания.

Отношенията на САЩ с Европа

В този контекст отсега могат да бъдат направени предположения как би изглеждало бъдещото предоговаряне на отношенията на САЩ с Европа.

Картината относно НАТО изглежда по-ясна. Най-очевидният елемент е изпълнението на ангажимента за разходи от 2% от БВП с нарастваща траектория до поне 2.5%. Отвъд него можем да очакваме движение по още доста параметри, формални и неформални:

По-голям европейски ангажимент по целия периметър на Индо-Тихоокеанския регион;
Подкрепа за САЩ в ускореното съперничество с Китай;
Преструктуриране на разходите за отбрана по посока реални способности;
Евентуална частична подмяна на американския военен персонал в Европа с такъв от европейските страни членки;
Покупки на американско оръжие и включване в различни дейности на новата американска отбранителна индустриална стратегия;
По-голяма активност около Арктика като поле на нарастваща конкуренция и потенциален сблъсък;
Задълбочаване на сътрудничеството по космическите програми и други.

Част от тях ще бъдат поставени от американска страна, част от тях спокойно могат да бъдат инициирани от европейските страни членки.

Бъдещето на отношенията между САЩ и Европейския съюз (ЕС) също изисква внимателен прочит на първия мандат на Тръмп. Независимо от политическия шум, в този период търговските спорове засягат едва около 2% от взаимната им търговия при средно общо ниво на митата от под 3%.

Въпреки налагането и размяната на мита върху няколко продукта след 2018 г. двете страни влязоха в поредица от деескалиращи процедури, включително по отношение на стоманата и алуминия, както и споровете между „Боинг“ и „Еърбъс“. Нещо повече, в края на мандата американският „крал на митата“, Робърт Лайтхайзър, и Европейската комисия (ЕК) постигнаха споразумение за тяхното намаляване. Първото от две десетилетия насам.

В този смисъл, възможностите за управление на ситуацията не са малко и дори могат да бъдат разширени, ако ЕС поеме инициативата. ЕК вече оформя лист от американски стоки и услуги, чието потребление може да бъде увеличено. Възможни са обаче и по-радикални подходи. Така например бившият японски премиер Шиндзо Абе инициира изцяло ново търговско споразумение с Вашингтон, макар и върху малък обем от двустранната търговия – едва 5%. Двете страни постигнаха своите цели, като в случая САЩ разшириха в известна степен достигането на своите селско-стопански продукти до японския пазар.

Все пак е малко вероятно да бъде избегнат труден период в отношенията между ЕС и САЩ, но възможностите за неговото управление и омекотяване са значителни.

Този опит за по-нюансирана реакция на повторното избиране на Доналд Тръмп не може да е за сметка на множеството нови елементи в сегашната ситуация. Те включват минимизиране на ценностното измерение, проблематизиране на мрежата от съюзнически отношения, хиперболизация на отделни измерения на икономическия обмен, свиване на времевия хоризонт на отделните политики и партньорства, нарастваща условност пред защитния ангажимент и други. И всичко това в далеч по-усложнена и непредвидима глобална среда.

САЩ е в търсене на нова логика, цели, обхват и параметри на своя международен ангажимент и присъствие. По различни причини предходните бяха разклатени. Администрацията на Джо Байдън забави този процес, но не го отмени, и сега той ще бъде ускорен.

Европа трябваше да разбере това преди много време и отдавна да е предприела множество инициативи. Сега ще трябва да го прави в условия на по-висока непредвидимост и в перманентно усилие да предвиди точката на пресичане на описаните по-горе динамики.

*Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.

Arhiv