Разсеяността е признак за висока интелигентност, сочи изследване на американски учени от Технологичния институт в Джорджия, публикувани в списание Neuropsychologia. С което потвърждават позната истина за разсеяността на гениите, като просто „разширяват кръга“.
[ad id=“225664″]
Учените сканирали на магнитен резонанс главния мозък на 100 души, които трябвало в продължение на пет минути да гледат в една точка. През това време специалистите наблюдавали активността на различни зони от техния мозък, стремейки се да определят кои от тях работят по времето, когато бодърстващият мозък не е зает с нищо и се намира в състояние на пълен покой. След това всички участници преминали тест за интелектуалните и креативни способности, като обяснявали и колко често през деня се отдават на мечтите си.
[ad id=“237001″]
Анализът на информацията показал, че между пристъпите на дневна разсеяност и ефективност и работата на мозъка съществува пряка връзка. Хората, които по-често от останалите витаели в „витаели в облаците“ набрали максимален бал в тестовете за интелект и креативност. Резултатите от сканирането показали още, че в състояние на покой мозъкът им е много по-активен, отколкото мозъкът на другите, и че в него продължава работата на няколко невронни мрежи, свързани с мисловната дейност.
[ad id=“238430″]
Прието е да се мисли, че разсеяността е нещо лошо. Искаш да се съсредоточиш, а не се получава. Резултатите от изследването обаче показват, че нещата не стоят точно така. Просто при някои хора мозъкът работи по-ефективно, отколкото при другите – при тях мисловните способности са по-мощни, затова те могат да си позволят да витаят в облаците, докато мозъкът им решава сравнително простите задачи, пояснява Ерик Шумахер (Eric Schumacher) от изследователския екип.
[ad id=“263680″]
Един от признаците на високоефективния мозък е способността да излиза от обсъждането или изпълнението на дадена задача, а след това да се връща, без при това да губи нишката на разговора и да пропуска важни стъпки и етапи. Това ми напомня класическата разсеяност на професора, чийто блестящ ум се намира в своя свят, често не обръщайки внимание на околните. Или интелектуално превъзхождащ съучениците си гимназист. Новата тема, за разбирането на която на съучениците му са необходими пет минути, той разбира за минутка, а след това се изключва и започва да мечтае, отбелязва Шумахер.
