Разследване: Какво има в българските кренвирши?

Какво има в българските кренвирши? Отговор на този въпрос потърси екипът на рубриката „Чети етикета“ по бТВ, тъй като именно кренвиршите са продуктът, за чието съдържание има най-много митове и легенди.

Миналата седмица държавата заговори за минимални стандарти при колбасите, а пред bTV земеделският министър Румен Порожанов предложи, ако в кренвиршите няма поне 75% месо, те да не се наричат така.

[ad id=“225664″]
В анкета във фейсбук страницата на „Тази сутрин“ на въпроса присъстват ли кренвиршите на трапезата във вашето семейство, над 70% от участвалите отговарят с „Не“:
Резултатите ясно показват съществуващото недоверие.

„Това ме изненадва, защото е доказано, че не само в България, а и в световен мащаб 50% от потреблението на месни продукти се нарича кренвирш, въпреки всички митове и легенди“, коментира председателят на Асоциацията на месопреработвателите Кирил Вътев. Тези митове и легенди са „абсолютно несъстоятелни, защото технологично не е възможно такива материали (рога, копита, косми, тоалетна хартия) да влязат в такъв продукт“, изтъкна той.

[ad id=“263680″]
Екип на бТВ влезе в ролята на потребител и направи сравнителен анализ на шест различни марки кренвирши от различен ценови клас, които в момента се продават в магазините.

Според етикетите те съдържат освен някакъв процент месо, соев протеин, лактоза, гума гуар, мононатриев глутамат, натриев нитрит, модифицирано нишесте, механично отделеното свинско месо или птиче месо и Е-та. Цените им пък варират между 5,21 и 19,93 лв. за кг.

[ad id=“236993″]

„Чети етикета”: Какво им е детското на „детските” кренвирши
Соевият протеин е най-високият клас изолат от соя – протеин, но растителен, т.е. няма аминокиселините, които има животинският, обясни Вътев.

Нека не създаваме параноя – мононатриевия глутамат е усилвател на вкуса, той няма никаква друга роля, прави продукта по-вкусен, затова кара потребителя да консумира повече, каза гостът.

Гума гуарът е сгъстител, който присъства в абсолютно всички бонбони, в цялата захарна промишленост, както и в медикаментите. Това, че се нарича гума гуар, не означава, че е гума, това е вид колаген, обясни Вътев.

Натриевият нитрит е консервант и цветообразувател. Количеството му в 1 кг от който и да е продукт е след третия знак на десетичната запетая, т.е. той е хилядни от грама в килограм продукт. Той е силно токсичен във високи дози, но и всяко лекарство е токсично във високи дози, подчерта гостът.

[ad id=“218548″]
Не съм толкова дълбок специалист по ГМО, за да кажа дали модифицираното нишесте е ГМО, но ясно се вижда, че имаме заместване на месото с нишесте – картофено, модифицирано нишесте, посочи Вътев. След като присъства, това е продукт, който не е забранен за влагане. Досега цялата философия на контрола беше, че продуктът трябва да е безопасен. Това категорично е безопасен продукт, друга е темата каква му е хранителната стойност.

Съставките и рецептата на кренвирша спрямо една вафла са една шеста от етикета, добави гостът.

Той обясни, че до момента няма изискване да се посочва процента на месо в съдържанието, както и че в етикетите съставките се изписват низходящо според количеството си. Колкото по-висока е цената, толкова по-малко месото е замествано с нещо друго, посочи той.

[ad id=“225664″]
Големият въпрос е дали механично отделеното месо трябва да бъде наричано месо. То се произвежда по методика, в която след обезкостяване костите се слагат в машина и продуктът, т. нар. механично отделено месо, съдържа 20 и няколко до 30% фини костни частици, обясни гостът, но подчерта, че това не са смлени кости и не е отпадъчен материал, а дериват на месото с изключително ниска хранителна стойност.

Когато се влагат механично отделено месо, соя и др. добавки, останалите Е номера просто са неизбежни, за да може да се получи стегнат продукт, обясни Вътов.

Механично сепарираното птиче месо е най-евтиният материал, който се произвежда по аналогичен начин, съставът е подобен.

Проверката установи, че съставките в кренвирш по стандарт „Стара планина“, са доста по-малко, макар отново да присъства натриев нитрит.

„Нито една от съставките не е опасна за здравето на потребителя. Нито една! Откакто свят светува в месопреработката натриевия нитрит се влага с две цели – цветообразуване и консервиране на продукта“, изтъкна Вътев.

Списъкът на съставките на най-скъпите кренвирши, които провериха, е най-къс:

Цената основателно е висока заради високия процент месо и липсата на заместители, но е толкова висока, защото този продукт не се купува, генерира големи бракове и цената трябва да поеме и брака, коментира Вътов.

Според д-р Сергей Иванов от „Активни потребители“ кренвиршите, в които реално няма месо, а механично отделено месо, кожи, сурватка и пр., са вредни, защото при обработката в тях се получават вещества, които нормално не присъстват в месото. Получават се окисления, съответно някои канцерогенни съставки, голям е рискът от развитие на патогенни бактерии, изтъкна той.

[ad id=“263680″]
За предложения нов регламент за изискван минимум съдържание на месо Иванов коментира, че първо трябва да се разясни какво се разбира под „месо“. Важно е и да имаме надежден метод, който да определи този процент.

Методът го има, няма я апаратурата, отговори Вътев. У нас лабораториите могат да кажат има или няма соя, но не и колко е процентът.

В студиото на предаването „Тази сутрин“ кренвиршите от анализа бяха тествани от зам.-директора на Центъра за оценка на риска по хранителната верига д-р Илиян Костов и диетолога проф. Донка Байкова.

Всички бяха вкусни, определи Байкова, като отличи най-скъпия, чиято рецепта беше и най-къса. Искам да купувам такива продукти и мисля, че скоро ще имаме и такива къси етикети, каза тя.

Във всички европейски страни има минимални стандарти за процента съдържание на месо в продуктите, не във всички са задължителни, отчете д-р Костов. У нас в момента по тях работи работна група с най-добрите и изтъкнати специалисти.


image0 (9K)