Разсъмване

Звездите като края на цигари

червената си плът изпепеляват

горчиво и мъчително догарят,

от болката си страстно побеляват.

А гларуси, разрошени и дръзки,

ги грабват под крилата си солени.

Над клони омотани като връзки

за някого ги носят. А за мене?

Косите ти са целите горещи,

заплели са звезди във свойта мрежа

Почувствай как на клепките ти нещо

тежи и стопля зеницата свежа.

Посягам към косите си – и чудо,

звезди от мойта нощ добра и синя

са вплели във косите ми дъха си

и пазят ме да не настина.

Петя Дубарова