Със Соня се познаваме от ранно детство. С нея сме на на една и съща възраст. Заедно завършихме училище, омъжихме се по едно и също време и почти заедно забременяхме. Винаги съм била благодарна на Бог, че ме дари с добър и разумен съпруг, но за съжаление Соня попадна в семейството, в което всички до един се оказаха алкохолици. За това не се учудих, когато разбрах, че и Соня е тръгнала по същия път.
[ad id=“225664″]
Днес синът на Соня щеше да бъде колкото моя, ако беше останал жив… Той почина на 4 години!Никой от семейството й не се зарадва, когато приятелката ми роди малкия Михаил. Включително и тя. До един период полагаше някакви грижи за сина си, но любовта й към алкохола надделя и вместо да обгрижва майчински детето, Соня предпочиташе да седне с мъжа си на чаша питие. Към компанията им често се присъединяваха и родителите на съпруга й. Никой не искаше да обърне внимание на клетото дете. За да не им пречи и досажда, семейството изкарваше малкия Михаил на двора, даваха му филия хляб, подхвърляха му играчка и го оставяха самичък по цял ден. Мишо беше кротко дете, играеше си тихо на двора и не вдигаше шум. Поведението им възмущаваше някои от съседите и понякога тайно се промъкваха в двора, за да нахранят детето. Носеха му бисквити, сандвичи и сладкиши.
Личната драма на една дъщеря: Тя е мъртва. Вината за катастрофата е моя. Как се живее така?
[ad id=“238430″]
Момчето дъвчеше бавно храната, сякаш искаше да се наслади на всяка хапка. Може би разбираше, че друга храна, освен тази, няма да има. Така и не разбрах защо социалните не взеха детето и не лишиха това покварено семейство от родителски права! Изоставен на подобни нечовешки условия Мишо постоянно боледуваше, без да получава необходимите грижи и внимание. Но кой да се ангажира с лечението му, когато всички бяха пияници и паразити?
И както тихо и безшумно живя това клето създание, така и умря… В съня си. След смъртта му се разбра, че е починал от цироза на черния дроб, защото, за да не плаче и вдига шум, родителите му редовно му давали алкохол!
Днес моят син стана баща. С Мишо бяха връстници. Вероятно и той щеше да завърши училище, да си намери приятели, да открие любовта, само ако имаше късмета да се роди в любящ дом!
Източник: Лична драма
