Рашко Стойков: Нямаме право да живеем така, сякаш Ботев не е съществувал!

ВЕРУЮ

Може това да са хъшовски мисли –
всички ви искам светли и чисти!

От всяка корист, подлост, лъжа
кръвта се ядно в жили вълнува.
Нямаме право да живеем така,
сякаш Ботев не е съществувал!

Ако целуваш земя и жена –
с огнени устни целувай!
Нямаме право да любим така,
сякаш Ботев не е съществувал!

Ако враждуваш – не с дребна вражда,
ако заплюваш – с кръвта си заплювай!
Нямаме право да мразим така,
сякаш Ботев не е съществувал!

Още са нужни мъжки сърца,
още България за правда жадува.
Нямаме право да умрем така,
сякаш Ботев не е съществувал!

1973

Рашко Стойков Рашев е роден на 27.12.1934 г. в град Стара Загора. Завършва гимназия в родния си град (1952) и българска филология в СУ (1956). Работи като учител в Мъглиж (1956-1960), уредник на къщата-музей „Гео Милев” в родния си град (1960-1969). От 1969 г. работи в БНТ. За пръв път печата през 1950 г. във в. “Септември” в Стара Загора. Автор е на много сценарии за телевизионни постановки и на книги, сред които „Дивите петли” (1962), „77 стъпала” (1966), „По късата процедура” (1969), „Смисъл” (1976), „Празнична каторга” (1981), „В очакване на хуманоидите” (1982), „Рецитал в гарнизонното стрелбище” (1987), „Спартански строфи” (1991), „Коктейл по време на чума. Сатири” (1994), „Амфитеатър”, „Разпятия от колекцията на рогатия” (2000), „77 стъпала” (2001), „Минута мълчание” (2002), „Вечерна проверка” (2004), на драмата „Жестокият пръстен”. Стиховете му са превеждани на много езици. Носител на наградата на Съюза на българските писатели за цялостно творчество (2000). Лауреат на наградата “Гео Милев” (2005). Член на СБП. Живял в София. Умира на 04.07.2014 г. в София.