Болестта е известна още в древна Гърция по времето на Хипократ – около 460–377 г. пр. Хр. Наименованието ревматизъм произлиза от гръцката дума “ревма”, която в буквален смисъл означава “течение”.
През последните няколко десетилетия заболеваемостта от ревматизъм значително намалява благодарение на откриването на антибиотиците и тяхното действие. Днес вече е доказано, че ревматизмът е инфекциозно-алергично възпалително заболяване, което се причинява от група микроорганизми, наречени А-бета хемолитични стрептококи.
Някои автори наричат острия ревматизъм ревматична треска, защото един от първите симптоми обикновено е повишената температура.
Стрептококите не играят директна роля за развитие на болестта. Самата патогенеза, тоест начинът, по който възниква заболяването, все още е неизяснена. Факт е обаче, че ревматизмът се предшества от стрептококова инфекция на горните дихателни пътища, от фарингит и тонзилит. Най-често стрептококите се заселват и развиват в носоглътката, като причиняват ангина, синузит, скарлатина. Около 3% от преболедувалите от стрептококова инфекция заболяват след това от ревматизъм. След преминаване на инфекцията следва латентен (скрит) период от една до три седмици, преди да започнат проявите на ревматизма.
Ревматизмът започва остро и протича на пристъпи. Проявите на заболяването са различни, засягат се много органи и системи, но най-очевидни са трите основни синдрома: артрит, кардит (възпаление на сърцето) и хорея минор (ревматично засягане на нервната система). Сърдечните поражения, които са следствие от развитието на ревматизъм, често водят до сърдечни клапни пороци.
Болни, които са прекарали един пристъп от ревматизъм, притежават по-голяма склонност за възникване на нов дори понякога при липса на повторно заразяване със стрептококи. През латентния период под влияние на прекараната инфекция настъпват промени в реактивността на организма и имунната система, които създават податливост на организма за развитие на ревматизъм.
След първия пристъп остава значителна готовност за рецидив във връзка с имунните промени, които още не са напълно нормализирани. Въпреки многобройните проучвания засега не е установено нивото на реактивност, кое определя появата на рецидиви.
По правило след всеки ревматичен пристъп активността на патологичния процес постепенно загасва и остават само трайните поражения, ако са се получили. Такава ремисия (тоест отминаване на симптомите) може да трае неопределено време, а може друг пристъп въобще повече да не се появи.
Артритът при ревматизма може да обхване в началото множество стави, но характерният признак е, че възпалението се появява и затихва в първата засегната става. След този период започват да се възпаляват и други стави, които първоначално са били пощадени. Този феномен бил наречен мигриращ ревматичен полиартрит.
Най-често се засягат големите стави на крайниците – колена, лакти, раменни и глезенни стави, но възможно е да заболеят и всички останали – на ръцете, ходилата.
Най-рядко страда гръбнакът и ставите на долната челюст.
Първите прояви на артрита могат да са леки, протичащи с бегъл дискомфорт в ставите на крайниците, или да започнат с много силни прояви на възпалителния процес.
Острото възпаление протича с повишаване на температурата, която може да достигне 39–40 градуса, но без разтрисане, оток и силна болезненост в ставите.
При леките случаи може да липсват обективни признаци на артрит.
При острия артрит ставите са отекли, вследствие насъбрана ставна течност, която е мътна и съдържа възпалителни левкоцити, но бактерии при изследването u не се откриват. Кожата над ставите е зачервена и топла, пасивните и активните движения са извънредно болезнени.
Макар и рядко, артритът може да не засегне много стави.
Има клинични наблюдения, при които болестният процес се развива за продължителен период само в една става с минимални признаци на артрит в другите.
Има известна разлика между болестните прояви на артрита при малки деца до 7–8 години и юноши. При децата началните прояви могат да бъдат нехарактерни: отпадналост, нощно потене, бледост, без ставни оплаквания, но опасността от тежко засягане на сърцето е по-голяма. При други случаи могат да се забележат само леки, локализирани болки в крайниците. Този тип оплаквания в миналото са отнасяли към така наречените болки на растежа. Подобни симптоми заедно с ниска, субфебрилна температура могат да означават начало на сериозен кардит, при който ревматизмът започва без начално въвличане на ставите.
Ако не се вземат навременни мерки, симптомите се задържат със седмици, но при своевременна правилна терапия болестните прояви бързо се успокояват.
Ставните изменения са без трайни последствия, може евентуално да се явяват от време на време леки болки, които с течение на времето спонтанно изчезват.
Източник: холимед
