Categories: Дунав мост

Рекламен консултант: Уважаеми хора, занимаващи се с туризъм, махнете тая табела за 5 лева!

Уважаеми хора, занимаващи се с туризъм,

Вероятно си имате причина за тези 5 кинта на снимката, която направих преди няколко дни и споделям. Очевидно имате и резултати – видими. Аз не съм концесионер, хотелиер или туроператор, затова няма как да коментирам дали е правилно или не. Ние от маркетинга целим да създадем пазар, а тук явно такъв не е създаден – затова се включвам с някой и друг съвет от моята област:

1. Не искайте реклама от държавата или от другаде. Ако рекламирате нещо подобно – губите. Като рекламираш нещо, което не е ок – повече хора научават, че не е ок.

2. Махнете тая табела за 5лв. шезлонг и 5лв. чадър. На всеки шезлонг сложете едно ламинирано листче с голям текст „Заповядайте!“ , под който добавете нещо от сорта: „тези чадър и шезлонг са тук заради Вас. Времената са трудни, но ще са по-добри ако се подкрепяме. Затова оставете за ползването им колкото пари прецените на сервитьора, който ще идва на всеки час да предложи вкусна храна и свежи напитки. Мислете и за това, че и други искат да ползват вашето място. Помагаме си сега, за да сме заедно и утре!“

3. Снимайте си табелите и ги пускайте всеки ден по веднъж в социалните медии. После снимайте пълните плажни ивици на пук на хейтъри като мен. Снимайте готиния човек, който е платил 50лв. за 1 час ползване на шезлонга си, защото искрено ви се кефи – и пуснете пост, в който му благодарите. Рекламирайте го с тея 50лв. тоя пост. Ще стане viral, но …

4. Трябва да сте задружни в тези политики. Както сте задружни в протестите и недоволстването, че нямало туристи.

5. Нещата са прости. Аудиторията преди е била достатъчно голяма, за да имате оборот дори да нямате завръщащи се лоялни клиенти. Дългосрочно това е като да се простреляте в крака. Днес аудиторията е оскъдна, а вие сте твърде много. Значи търсите начини хората да се връщат при вас. Кои хора са с най-голяма възможност да се връщат? Българите. Кои българи – мислете сами.

6. Не е нужно целия набор услуги да е при вас. Партнирайте си с местни бизнеси (ресторанти, барове, козметични салони, спа студиа, транспортни фирми, шата и изби и пр.) в района, за да предложите на туристите пакетни преживявания по тяхно желание през всеки ден от почивката им с осигурен транспорт – заплащащи се допълнително. Да… Всичко това коства усилия, днес не е като вчера и докато е криза бизнесът ви няма да работи на автопилот като предни години.

7. Направете от всеки клиент – рекламна позиция. Ако се снимат и тагнат на вашето място – черпете ги една лимонада

Изградете политики за лоялност.

8. Обучете персонала на комуникацията с клиента. Най-елементарното нещо е като отиде човек от персонала при клиент първото изречение да е „Всичко наред ли е?“, А последното да е „Благодаря Ви! Желая ви приятна почивка! Оставаме на Ваше разположение!“. Хората няма да ви посещават ако срещу тях има отегчени тулупи, гледащи ги криво 24/7.

Много акъл може да се даде и не знам доколко ще е адекватно, тъй като кусури лесно се търсят. Истината е, че тези неща ви куцат и са ви го казвали ваши клиенти от много години насам. Кризата днес ви помага да спрете да отричате хроничните си проблеми отпреди нея.

И днес не знаете как да комуникирате с клиента, как да си рекламирате услугите, как да инвестирате в развитие на бранда си. Това показват икономическите ви показатели, които никога няма да са толерантни към вас – ще са обективни.

Кризата ви дава право да изберете да мислите по един от двата начина:

1. „Българите сега ще им е трудно и ще ги е страх да ходят където и да е, а чужденците кой знае кога ще се върнат отново. Дай да ги издоим на макс с всичко възможно“

2. „И догодина ще имам нужда от туристи

Можете да хейтите и да се вайкате.

Можете и да се възползвате от фйидбека на хората.

Защото заради хората бизнесът ви ще съществува изобщо.

Не заради рекламата или друго.

P.S.: тоя туристически сайт в статия за бг туризма какъв голям банер за почивка в Анталия има, а?

Иво Илиев, специалист по маркетинг и рекламен консултант, преподавател в Нов Български университет

източник www.dunavmost.com

Arhiv

Share
Published by
Arhiv