Драмите около софийската улица „Цар Шишман“ са отпреди 15-тина години. Първо Столичната община се поддаде на идеята да затваря улицата за автомобили в събота и неделя по време на летния период. Отваряше се място за хепънинг и малък пазар на занаяти. Видя се скоро, че фестивален капацитет има за два-три пъти. Улицата стоеше празна.
Вдъхновението обаче не се охлади. Общината пак се очарова от идеята да затваря улицата, но вече за цял месец през лятото. Предвид опита от първия експеримент, това беше неуместна идея, оповестена под пулмологическото име „София диша“. Но улицата беше празна ден и нощ. Собствениците на бизнеси не дишаха, а здраво пъшкаха и псуваха, пренасяйки щайги и кашони от съседните улици.
Този резултат също доведе до ефект, противоположен на здравия разум. Фиксацията върху горката малка улица стигна до радикално намерение – не за събота и неделя, не за летните месеци, а завинаги ще затворим улицата за движение на автомобили!
И така, от началото на 2021 няма ден, в който хората от квартала да не се занимават с „проблема Шишман“, създаден по този изкуствен и произволен начин.
Какво смятат несъгласните с подобна трансформация, какъвто съм и аз, живущият наблизо?
Поглед отвътре
На първо място това изглежда на местните жители като хрумване на хора извън квартала. То се свежда до изречението: „Затваряме улицата за коли!“ или „Шишман“ става пешеходна!“. Ама защо, как, до какво води това? Не е ясно. И най-вече: какво мислят хората в това каре, пряко засегнатите?
Но ентусиастите на интервенцията не се интересуват от такива въпроси.
След епичния ремонт на улица „Граф Игнатиев“ хората в карето около „Шишман“ се замислиха сериозно какво означава улицата да е пешеходна. Активистите на „Спаси София“ повтарят, че живущите искат да запазят своя малък еснафски комфорт с паркирането за сметка на пешеходците (а както знаем от „Златният телец“ пешеходците са по-добрата част от човечеството).
След ремонта на „Графа“ хората от „Шишман“ се замислиха какво значи улицата да е пешеходна
Това не е вярно. Живущите преди всичко се ужасяват, че „Шишман“ ще стане малка втора „Витоша“. Това означава кръчмарска алея, шум, който тясната улица не може да понесе, денонощни разправии, пиянски изстъпления, викане на полиция, мръсотия и целият останал репертоар на злополучната „Витошка“. И никаква пешеходна улица не се очертава, а завземане на платното от бъдещи кръчми. Това състояние и сега може да се види около две-три заведения, където става особено страховито, щом нахлуят агитките на футболни отбори, лее се бира и се безчинства.
По този сценарий малките бизнеси като занаяти, арт магазини и др. постепенно ще замрат и кръчмите ще ги изместят. Профилът на улицата ще се смени за три до пет години. Затова огромното мнозинство от 80-90 бизнеса през 2021 година подписаха една от трите петиции срещу превръщането на „Шишман“ в пешеходна.
Що се отнася до паркирането, не става дума за загуба на „моето място“. Такива места отдавна няма. Проблемът е, че ликвидация на 90 паркоместа ще претовари цялото каре. Колите, които и сега се въртят по улиците, за да намерят място, ще обикалят безкрайно. Движението ще се засили, оттам и мръсният въздух, шумът и пр. А и как би изглеждала самата пешеходна зона при постоянно въртене на коли в карето?
Поглед отвън
По време на обсъждане в общината през 2021 година професор Васил Гарнизов разви разграничението между пространства за преминаване и пространства за живеене. Със зоните „за преминаване“ общината се справя, смята той. Дори да търпи критики за някои действия, посоката е правилна – изграждат се метро, лъчове, естакади, вътрешни рингове и пр. Но със зоните „за живеене“ общината е доста назад. В тези пространства намесите са по-болезнени, проектите следва да се обсъждат дълго преди да започне изпълнението им. И приоритетна в тези места е позицията на живеещите.
Към това разграничение може да се добавят и пространства за разходки, спорт и развлечение като паркове и градини. Стратегически е по-добре общината да се насочи към тях. Особено към големия проблем с безценната планина Витоша, изоставена напълно. И да се охлади фиксацията с центъра, който от постоянни ремонти заприлича на полигон за танкови учения.
От постоянни ремонти центърът заприлича на полигон за танкови учения
Пешеходни улици може да се обсъждат смислено, когато е сигурно, че не нарушават сериозно вече установен баланс. За „Шишман“ това означава съхранителен режим, при който тя да не стане улица-кръчма, да е тиха, резиденциална улица, да се изгради подземният паркинг в градината, движението да се разтовари естествено с подобни мерки. Но най-вече живущите да приемат идеята, а не тя да има се стоварва на главите, както ставаше през пролетта на 2021 година.
Какво стана накрая
След активизация на живущите по „Шишман“ Столичната община се отказа от редица намерения и прие умерено решение. Сега по „Шишман“ има споделено движение, намалява се скоростта до 20 км/ч, свалени са тротоарите. По улицата няма много хора, спокойно е, споделеното движение върви добре. Може още да се ограничи или оскъпи достъпът на коли, регистрирани извън тази част на „Синята зона“, да се ликвидират абонаментите за служебни паркоместа.
Това засега е по-доброто решение. Но, първо, то се наложи след настоятелна намеса на живущите с подписки, интервюта, срещи в общината и съпротива срещу идеите на „Спаси София“. Второ, все пак идеята за пешеходната зона е временно спряна, апетитите не са успокоени.
Към момента улицата не е натоварена. Изобщо няма поток от пешеходци, както се аргументираше идеята за радикална промяна. Но ако общината постанови, че улицата ще е пешеходна, тя ще стане на практика такава, ще започне да привлича пешеходци. Което е функция на паркове и градини, не на малка резиденциална улица.
В това е парадоксът на идеята. Пешеходците ще възникнат едва ако общината обяви „Шишман“ за пешеходна, докато сега тя няма такъв характер.
*Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
