Ретрогид

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Южна поща”, бр. 8, 1990 г.
Ретрогид
ДАЛЕЧЕН СПОМЕН
Законът за национализацията и преминаването на едрата градска собственост в ръцете на „народа” с лека ръка зачертават усилията на няколко поколения предприемчиви българи да изведат страната на европейско равнище. Медалите, дипломите и патентите за тяхната продукция за захвърлени на тавана, изпитаните им технологии и рецепти отиват за отпадъци заедно с търговската им документация и хиляди нови стопански ръководители започват да се занимават с това, което не им е работата. Резултатите са толкова явни, че едва ли се нуждаят от коментар, а фактите от миналото отиват в небитието и засега изглеждат като далечен романтичен спомен. Макар че точно там е традицията, на която трябва да се опре възраждащата се частна инициатива и да завърже скъсаната от идеологическата посредственост нишка в историята.
През 1893 година в Стара Загора има 3 939 къщи и 17 457 жители. В града освен духът на образованието и културата, завещан отпреди освобожденските традиции, владее и силен предприемачески дух. Има над 40 манифактурни магазина, което ще рече, че на сто къщи се пада средно по един магазин. Има три хотела, осем печатници, пет фабрики и къщи за производство на вина, коняци и ликьори, а годишно в кланиците се колят близо двадесет хиляди глави едър и дребен рогат добитък, като част от месото се обработва. Огромна по количество продукция се изнася през железопътната станция на Радне махле, където има и търговска митница. Братя Любенови основават фирма за производство на коняк „Лоза” през 1881 година, няколко години преди известната Метакса, Пейчо Баев – голяма винарска къща през 1896 година. На изложенията в Париж, Брюксел, Чикаго и Лондон участвуват и изложители старозагорци, които получават медали. Но сега „Метакса” я знаят в целия свят, а реномираните старозагорски марки, които успешно щяха да я конкурират не ги знаят и специалистите…
Още по-рано – през 1866 година е основан магазин „Берлин” на Никола Трифонов, доставящ платове и дрехи от почти всички европейски държави. Такъв е и магазин „Шантеклер” на Теню Демирчев и Георги Стоев, така че през миналия век старозагорецът е имал възможност да се облича по европейски според кесията си. И то не със стоки със съмнително качество, тъй като продавачът преди всичко е гарантирал с името си.
През 1911 година в града има седем акционерни и една частна банка, които се конкурират да отпущат заеми с … по-малка лихва. Почти всичко, което се е произвеждало в Европа е могло да се купи, тъй като една част от предприемчивите търговци са и търговски представители на различни европейски фирми. Велосипеди, земеделски машини, захарни изделия и колбаси от Европа едва ли са правели впечатление, тъй като основната търговска формула са били пълните рафтове.
1922 година. Страната току-що е излязла от три опустошителни войни и е в такова състояние, което се нарича национална катастрофа. В досегашните политически учебници се говори за стачки и глад, но търговските реклами от тогавашния местен печат говорят точно обратното. Една снимка ни дава и вътрешния вид на сладкарницата „ЦАР БОРИС ІІІ” на Коста М. Костов. Рафтовете са задръстени със захарни изделия, защото сладкарницата доставя и произвежда фини шоколадови бонбони – двайсет вида. Карамели, бадем шекер, бяло сладко, бисквити млечни и шоколадови, пасти, торти, козунаци, щрудели и … близо още петдесет – шестдесет вида сладкарски изделия, на чийто фон която и да е сегашна сладкарница изглежда като Сахара. Някои могат да оспорят, че това е пропаганда, но снимката е автентична, рекламата – също. Те просто показват до какво равнище е стигнало нашето местно частно предприемачество и как „талантливо” сме го съсипали…
Друга е рекламата на магазин „Отомото” на Никола Стамболиев, в който ще се намерят на … намалени цени шевни и плетачни машини „Ексела”, „Диамант”, „Дубиер”, „Гросер”, велосипеди „Отомото”, „Алсион”, български, шведски примуси, гуми „Мишелин” и какво ли не естествено без валута, тъй като магазинът не е бил „Кореком”, а просто е продавал техника от Европа.
Голяма част от старозагорските индустриалци и производители притежават собствени рецепти и патенти. Машинна и металолеярна фабрика „Прогрес” на Г. Вълканов притежава собствен патент за помпи, основана е през 1915 година и получава дипломи и медали на почти всички вътрешни български изложения и мострени панаири. Съсипан е приносът на братя Азманови, едни от най-добрите български химици, като един от тях – Асен Азманов е един от първите български ядрени физици със свои трудове на тази тема.
Години наред сегашната ни промишленост се тупаше в гърдите със съветски опит и японска електроника. Явно че това съчетание в едно с другите политически формули може да даде единствения резултат – празни рафтове.
И все пак ми се иска да вярвам, че от някъде ще се възроди предприемачески и технически дух на българина, онзи който е витаел в предвоенна Стара Загора. И далечният спомен, забравените търговски марки и получените на световните изложения медали ще излязат от небитието…
ИВАН ГЕНОВ