Реформа на данъците? Какво не разбира Международният валутен фонд за облагането в България

“Независимо дали в политиката или в медиите, думите се използват все по-често не за да предадат факти или да изкажат твърдения за факти, а просто за да възбудят емоции.”

Томас Соуел, Какво е “богат”, какво е “справедлив дял” от данъците? (Ноември 2015 г.)

Нещо подобно на казаното от Томас Соуел се случи и с мисията на Международния валутен фонд (МВФ) в България. Има разлика между констатациите и препоръките от Заключителното заявление на мисията и вниманието, което най-популярните медии у нас забелязаха и обсъждаха.

С малки изключения (например “Капитал”, сайтът money.bg) основното съсредоточаване беше върху предложението за замяна на пропорционалния (“плосък”) данък с прогресивна система на облагане на корпоративните и личните доходи. Каква точно следва да бъде тя не е ясно.

Самото споменаване на тази възможност засили страстта на критиците на “плоския данък”. Македонският аналогичен термин е “равен данък” и по-точно отразява неговата същност и обществена роля.

Какво всъщност каза МВФ

В Заключението се съдържат още много препоръки за подобряване на управлението на страната. Четири са по повод данъците: реформата в равния данък, “разширяване на обхвата на данъчното облагане на въглеродните емисии”, възстановяване на уредбата на ДДС от преди COVID-19 и отмяна на горната граница в облагането на данъците върху труда, т.н. “социално-осигурителни вноски”.

От тези предложения само това за ДДС изглежда разумно и беше последователно аргументирано и отстоявано от повечето политически независими икономисти у нас.

Мисията на МВФ потвърждава тяхната правота и по други насоки на рационализиране на стопанската, фискалната и социалната политика. Ето какво предлага тя, без претенция за изчерпателност и с необходимата краткост на коментара.

• Първо, следва да бъде възпрян “експанзионистичният” заряд, увеличаващ разходите и преразпределението или с други думи – проинфлационният заряд на фискалната политика за 2024 и следващите години.

Тази цел може да се постигне чрез намаляване на дефицита в държавния бюджет, според фонда – до 1%, а не 3% от БВП. (Всъщност в средносрочен план бюджетът може да бъде балансиран.)

За увеличаване на приходите в бюджета се предлага увеличаването на трите данъка и връщане към добрата практика на ДДС.

Въстановяването на “строга” фискална дисциплина и заделяне на средства за справяне с рисковете от: “ниска ефективност на разходите”, от външните заплахи за сигурността и вътрешната бюджетна несигурност (поради недостатъци в пенсионното дело и управлението на държавните предприятия и проекти), от липсата на резерви за инвестиции по времето, когато трансферите от ЕС намалеят и от перспективата за увеличаване на лихвените проценти поради неспазване на дисциплината.

• Освен за увличане на данъците, фондът пледира и за подобряване на ефективността на бюджетните разходи.

Защото “потенциалът за повишаване на ефикасността на социалните разходи (здравеопазване, образование и социална закрила) е голям и може да помогне за подобряване на обхвата на социалната защита и за увеличаване на човешкия капитал”.

• Предотвратяване натрупването на задължения от държавните предприятия е изключително важно (предлагано тук отдавна) изискване.

Мисията изрично споменава в тази връзка, че частният сектор е по-производителен, конкурентен и печеливш от държавния, “а няколко ключови държавни дружества непрекъснато търпят загуби, изпитват ликвиден натиск или все по-често срещат трудности да обслужват дълга си”.

В този контекст е странно, че в Заключението почти във всеки пункт присъства крайно високо доверие в силата на на фиска като управител и инвеститор в икономиката на страната.

• “Укрепване на управлението и справяне с корупцията” е друг важен елемент от препоръките.

Той обаче напълно противоречи на предложеното увеличение на приходите чрез увеличаване на данъците. Ако правителството разполага с повече средства на данъкоплатците, то по-лесно ще прокарва неефективни от икономическо гледище политики и проекти.

Тук се споменава и “неотдавнашното включване на България в сивия списък на Специалната група за финансови действия (FATF)”. Извеждането на страната от него е най-важното, което правителството, което и да е то, следва да направи тази година.

Следващият преглед от FATF ще е след пет-шест години. Ако България е все още “сива”, лихвите ще са по-високи, достъпът до външни спестяванията силно ограничен, ръстът на доходите по-нисък от възможното и отлагането на еврозоната – по-вероятно.

• Освен това мисията настоява за увеличаване на инвестициите в човешки капитал и ускоряване на “зеления преход”. Първото е системен проблем, който е нерешим без стимули за инвестиции в собствена конкурентност от индивидуалния носител на знания и умения.

Но точно на тези инвестиции ще попречи увеличаването на подоходния данък. А “зеленият преход” едва ли ще бъде осъществен както е замислен. Изкуственото разширяване на данъчното облагане ва въглеродните емисии ще създаде невъзвръщаеми загуби на добивната и електроенергийната промишленост.

Какво не разбира МВФ за данъците върху доходите в България

Последното изследване на равните данъци на МВФ е от 2006 г. В препоръките няма преглед за опита в около 30 страни, където действат такива системи на облагане на доходите, включително четири от ЕС. Няма и анализ на причините и резултата от връщането на Албания, Чехия, Словакия и други страни от пропорционален към прогресивен данък.

Няма какво повече да направя, освен да възпроизведа анализа на тези липси от свой доклад, представен пред парламента в Стокхолм на 2 април 2023 г. по искане на Съюза на данъкоплатците на Швеция.

Причина за обсъждането беше замисълът за въвеждане на равен данък върху личните доходи в Швеция. Подобни дебати има в Италия и Канада (като федерален данък), а пет щата на САЩ ще въведат такъв данък от около 5% от следващата или по-следващата година.

Ето какво не вижда или привижда МВФ.

• Пропорционалният данък у нас е въведен, защото правителствата искаха (и получиха) повече ресурс от данъкоплатците да разпределят: от около 22% от БВП през 1997 г., те бързо удвоиха тези средства. Причината – след реформата се увеличи и продължава се увеличава най-бързо в ЕС реалният разполагаем (т.е. този след плащане на данъци) доход на хората.
• Системата бюджетно работи добре: държавният дълг от преди 1989 г. изплатен, делът му намаля до най-добрите равнища в Европа, тежестта на плащанията му върху плещите на поколението под 18 години е най-ниско след страните с висок доход на човек от населението и от 2008 г. насетне бюджетът се справя с всички външни и вътрешни “изненади” — от глобална рецесия, през фалита на КТБ до плащания към „Росатом“ и „Газпром“.

• От 2008 г. досега България удвоява равнището си на конвергенция със средните за ЕС показатели на БВП на човек от населението.
• Страните от ЕС, които възстановиха в много мека форма прогресивното подоходно облагане, направиха това по две причини: а) системата им не беше “плоска”, имаха два прага – 0% (необлагаем минимум) и 10-15% данък върху доходите и б) осигуровките, данъкът върху труда биваше променян всяка година. Но не увеличиха приходите и ефективността на разходите.
• Липсата на необлагаем минимум е по-справедлива и стимулираща индивидуалната предприемчивост уредба на данъчното облагане. Този минимум се създава стимули за работа под прага на облагане и/или укриване на по-високите доходи.
• Загубата на приходи би била нетривиална, ако “богатите”, при увеличаване на праговете на плащане имат избор – или да крият данъци, или да спрат да работят, или да корумпират данъчните проверяващи или да се отплатят с подарък за онези, които ги проверяват.

• Връщането към прогресивен данък не променя съществено неравенствата. Последният анализ на МВФ на неравенствата е от 2015 г. Основният му изведе е, че неравенствата се дължат на множество фактори и не е ясно как с данъци може да има обществен резултат като изравняването.
• Крайната бедност намалява с невиждани в историята на България темпове: от 37-40% от населението в началото до 0,2% в края на 2023 г. Европейските рекорди по бедност, първо, се коренят на разрушаването на доход през 1995-1997 г. За периода от въвеждане на плоския данък досега възнагражденията в БВП се увеличават от около 39% от БВП до 55%. Друго такова увеличение в ЕС няма.
• Един от аргументите за предложението на МВФ за БВФ е “справедливостта”. Няма определение. Но ако се отстоява справяне с корупцията и върховенство на правото, справедливостта е еднакво третиране на всички данъкоплатци от данъчните закони.

В българската система проблемът е в най-високите данъци, тези върху труда, осигуровките. Фаворизирани са данъците към Националния осигурителен институт и Националната здравноосигурителна каса.

Държавното обществено осигуряване (ДОО) е в интерес на около два-три пъти по-малко хора от по-младите и конкурентните граждани, които се осигуряват или биха могли да го правят в капиталонатрупващите сегменти на пенсионното дело. Онова, което на практика означава „справедлив дял“ от данъците във възгледа на МВФ, е просто „повече“.

“Без значение колко висока е данъчната ставка за хората с даден доход, винаги можете да увеличите данъчната ставка допълнително, като кажете, че те все още не плащат своя „справедлив дял“, казва икономистът Томас Соуел.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.

www.svobodnaevropa.bg, · Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036